Звездата на философа

Blog

Звездата на философа

На Жан-Люк

1.

Пламенна философия

Има ли сила в живота, в самото сърце на съществуването, сила, която предхожда възможността за философия, като същевременно я предопределя? С други думи, коя е звездата на философията?

Наричат Сатурн звезда на философите. Меланхоличната звезда, черното слънце на онези, които съзерцават и които знаят, мрачната планета, оставила според Аристотел тъмния си отпечатък върху Хераклит и върху Демокрит, както и върху Сафо, Сократ и Лукреций според Марсилио Фичино. Всъщност Фичино не се съмнява, че всички велики философи и художници са били меланхолици. Ако това обаче е така, то е вероятно защото всички те са били под въздействието на melancholia fumosa, пламенната меланхолия, която според Алберт Велики има решаващо влияние върху дейността на фантазмите.

Има значи пламтяща звезда.

Да, на 26 юли, в разгара на лятото, Sol е в апогея си и царува пълновластно.

Приписват на Sol, Слънцето, Лъвът на звездите, ексцесивни добродетели. Дали те не са и добродетелите на излишъка, на изобилието, на самия ексцес?

Какво е философия на ексцеса? Прекомерна философия? Философия, която надхвърля или надмогва? Лъвът на звездите отговаря: философията, която действа в живота. Не житейска философия, а философия-живот: философия, която се разпростира, разгръща, развихря в живота.

Ако философията се отнася към живота, тя не може да не бъде живяна, далеч отвъд дисциплинарното обособяване и автономизиране на модерните професии. Философията се утвърждава като действие, което изисква – или което обсебва. Ето Магът на Бруно, много преди тезите на Маркс върху Фойербах: „A philosophis ut sumitur inter philosophos, tunc magus significat hominem sapientem cum virtute agendi.” (“Ако се използва от философи и в среда на философи, „маг“ означава мъдър човек с действена сила.”, Бруно, “За природната магия”, прев. Богдана Паскалева).

Философският живот е ли живот на философа, така както достойният живот е живот на достойния? Философски живот не означава етическа философия. При все това, той е самото основание на етиката, основана на етоса, на формата на живот.

Дали философският живот представлява въплъщаването на опит, който афектира живота откъм самото тяло? Подобно на огъня на истината на Хераклит и на Бруно, огънят-истина, който в крайна сметка изпепелява телата им, слънчевият огън, възпламеняващ Ницше, Вейл и Арто, отвеждайки ги до саморазкъсване и лудост, до точката на необратимост?

А може би философският живот представлява обвързване на по-тайни, по-незабележими, по-малко показни, но не по-малко дръзки пътеки, със знание, което обезсилва поразяващата архаична мощ на жертвеното, познавайки при това до недрата на плътта си неотразимото, зашеметяващо привличане на слънцето, с действие, което преобразява творящата опустошителна мощ на слънцето в звездно небе?

Категоричният императив – kategorein на ексцеса не е лудостта; той е самото неизбежно, обратното на съдбата.

Ето защо философията е призвание, изискване, повеля.

Философията на ексцеса е изстъпването на самото изстъпление,

изстъпващ се живот, творящ се на предела си,

под неведомото изискване на звездите,

преобръщане на съдбата,

съзвездие, което устоява,

повелята на безпределна свобода.

22-26 юли 2020

 

2.

Звездата на философа

Сириус изгрява, пламенна звезда,

строга звезда,

която гнети

която вдъхновява

замайваща звезда

която проваля и въздига наново

*

Звездата на философа е пламтяща

Роден през юли, не би избегнал императива на екцеса

Но ексцесът е самото съществуване

чието пламенно сърце е достойнство

*

Тайната е обратното на лъжата.

Тайната не разкрива истината: тя я защитава.

Тайната на съществуването е нейното чудо.

Чудото на съществуването е, че това съществува.

Съществуването предхожда битието, защото изстъпва всяко възможно битие.

*

На другия край на нощта, хеликален изгрев:

раждане без обещание, главозамайваща свобода, неясна необходимост,

огнена стрела на звездата,

на края: чудо.

*

Двуликият Сириус,

нито небесен, нито земен,

бог-куче, нито бог, нито куче

Звезда на философията

Двойна, тя изрича двойния такт на съществуването

Тъмен двойник на живота,

Пътеводна звезда

укротяваща ексцеса му или изстъпваща самия него

Смътен двойник

двойна звезда, съзвездие-даймòн,

двоен такт,

невъобразима музика на звездите,

съзвездна философия живот

21 – 22 юли 2020 г.

(Преводна версия на текста, публикуван на френски език в издадената в един екземпляр книга Четири пъти по двайсет, включваща посвещения на приятелите и съмишлениците на Жан-Люк Нанси)