“Истината е противоположното на действителносттa.”
(Красимир Манчев)
Истината е противоположното на действителносттa.
Истината е устояване на устояващото.
*
Силата, която е фрактално огъване, светлина, която осветлява светлината отвътре, светлинен облак, облак на облак, устояване на устояването, истина.
Именно това кълбо, това сплитане е истината.
Истината е плетка. Тя е действие-тъкане. Пресичаща тъкан. Тъкан на кожата, на безкрайно нагънатата кожа на сетивното ни тяло, етерна енергия на съществуването.
Преобръщане на тялото. Преобръщащото плетиво, сетиво на преобърнатото време.
Ти, сега, без име, в друго време и място, другото време и място.
*
Tялото-субект е това разклонено вън, което получава в дар очи.
Дарявам ти всевиждащи очи:
Да описваш света с думи е скучно.
Бъди негов звук.
Дарявам ти платинени, всевиждащи очи.
Бъди зрящ.