8 август 2013
Облакът е прелестен и зъл.
Исландското чудовище изрева и събуди неродената мечка на революцията. Блейк стоеше в същия залез като Хауърд. Шели стоеше прав под облака и облакът минаваше през него.
*
През 1783 театърът на небето е театър на изстъпление и ужас, terror and awe. Земята се събуди и окованите титани изреваха. Исландия изригна.
Какво каза Блейк за това?
Блейк каза:
Облакът е преобърнат континент, по който се разлива лава.
Облакът е виолетов шлейф на гигантския разреждащ се въздух.
Ако ревът на мълнията може да спре времето, то пространството отдавна вече е ехо.
Вулкан на забавен каданс.
Всяка сплав на материята е отхранена от Хермес, по-големият брат на въздуха.
Ако има още въздух, то земята е безкрайна.
Стратосферата гъмжи от обещания.
Титанът, Слънцето, търси опора върху титанични облаци.
Облаците са опора на един преобърнат свят, пристанище на потънали и бъдещи кораби.
*
Гладът в Европа, чумата, прииждащата на талази революция, радиация и халюцинации на политическите животни, салонните лъвове с размътени от радиация глава, далеч преди Енсор, Мунк, Редон, преди Лотреамон, преди декаданса на Виена, Шотландия е покосена от пепелта на вулкана, пепел, пепел като плод на сурово и безжалостно небе.
Там, сред нейната сива и безотрадна планинска пустош, където и цианометърът на дьо Сосюр засича, младият квакер Хауърд бе поразен от мълнията на събитието, той, мечтателят, който съзерцава полувидимото като извънредност. Блуждаещ поглед на блуждаещ разсъдък, единственият по чиито сили е да разгадае блуждаещата форма на небето.
Политиката на метеорите. Метеорополитика
Люк Хауърд, революцията, облаците като сили, какво значи космополитика или метеорополитика.
В тези дни, в които едно единайсетгодишно момче, Люк Х., гледа облаците, те имат странен отенък, те са призрак, фантом, фантазъм, въплътена халюцинация. Екстензия на болен мозък. Тези дни облаците са примессени с изпарения на магма, с пищния изпепеляващ дъх на земните недра, на рудниците на Фаюн, на мрачната и вулканична гръд.
В края на май 1783 започва да изригва исландският вулкан Елдеяр (Eldeyjar, вулканът на Oстровите на огъня, eldey), който продължава да бълва лава месеци напред. Облак от прах се разпростира над Европа, достигайки африканския бряг и отслабвайки слънчевата светлина насред лято. Размирни времена в небето над Стария континент, всяващи смут и трепет у изстрадалите й обитатели. Но ето че, едва укротило се Исландското чудовище, Източният дракон се събужда и надава рев. В първите дни на август изригва японският вулкан Асама, засипва градове и села и затъмнява с чудовищен облак от вулканичен прах за месеци северното полукълбо. Огненият Дракон се простира като чудовищно тяло от тлееща пепел в небето. Започва периодът на Голямата мъгла, описана не само в метеорологическите записи и историческите източници, но и в литературните произведения на епохата, причинявайки фантастични цветове в небето, облаци с халюциногенен цвят, Люк в небе от диаманти. Небето полудява, небето на “Вика” на Мунк ще свидетелства за лудостта му век по-късно. Чудовущният небесен театър на 1783 достига кулминацията си на осемнайсти август, когато на свечеряване огнен метеор прорязва небето над Европа, зашеметявайки обитателите й, между които нашето единайсетгодишно момче. Северното сияние се разпростира надлъж и шир, за да увенчае апокалиптичното платно, рисувано от метеорите.
Според някои оригинални интерпретатори този едногодишен чудовищен театър на метеорите, небесните явления, който разтърсва фасцинираното и ужасено въображение на земните жители, дори допринася, а може би и предизвиква – чрез глада, настъпил в следствие на вулканичните дъждове, унищожили реколтата – Френската революция. И така пренаписва съдбата на света.
Не Маркиз дьо Сад, а вулканът и облаците са авторите на Революцията.