Боян Манчев

Новият Атанор е лаборатория на философската фантастика.

Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма. Философската фантастика е работа на философията в модуса на желанието. Тя иска да изобрети Новия Атанор.

Атанор, фрагмент от книгата на Хайнрих Кунрат „Истинно съобщение за Философския Атанор, неговата употреба и ползата от него“ (Warhafftiger Bericht Von Philosophischen Athanor, Und Dessen Gebrauch Und Nutzen [Magdeburg: Johan Botcher, 1597]). Гравиран фронтиспис (подписан Hein. Muller) на титулната страница на лайпцигското издание (1783). Дигитална обработка: Strx

Атанор – философската пещ (от арабското at-tannūr [التنور], „фурна“, „пещ за хляб [тандур]“, „топъл извор“), е алхимическо устройство за поддържане на постоянна температура, необходима за процеса на алхимическо трансформиране на субстанцията, на кристализирането й като lapis philosophorum, като философски камък.

Новият Атанор е философската пещ на образите, които трябва да синтезират чисти понятия, материята на философския камък: на философския кристал. Алхимия на философския образ, ядрено ускорение на философията.

Днес, когато мисълта и въображението са ограничавани не по-малко от телата, Философската фантастика си поставя за цел да разпалва въображението и мисълта, да въобразява нови възможности за свят. Тя поставя наново пред философията задачата да бъде действена сила в света, а пред света – да открие фантастичната си сърцевина.

Новият Атанор представлява методологически експеримент, в който философското търсене увлича в споделена авантюра понятия, теории и хипотези от полето на съвременната наука, същевременно мобилизирайки латентния потенциал на митологически и фантастични фигури. Анаксимандър, Хераклит и Аристотел се срещат с Хаос, Кронос и Афродита, а всички те – с Болцман, Пригожин и Атлан.

Залогът на лабораторията на Новия Атанор е пролегоменален. Той въобразява хоризонта на една бъдеща философия на природата.

„Новият Атанор. Елементи на философската фантастика“

Блогът “Новият Атанор” придружава публикуването на първия том от поредицата “Философска фантастика” на Боян Манчев, едноименната книга “Новият Атанор. Начала на философската фантастика”. Блогът представя фрагменти и разгръща понятия и тези, представени в книгата, без да е идентичен с нея. Голяма част от включените тук материали се публикуват за пръв път.

Боян Манчев работи целенасочено върху проекта за Философска фантастика през последното десетилетие. С линията на тази експериментална методология са свързани книгите Miracolo, “Чудо” (2011) и “Облаци” (2017); методът е набелязан още в “Невъобразимото” (2003) и L’altération du monde, “Изменението на света” (2009). Новоизлязлата книга “Новият Атанор” (2019/2020) е първи том от поредицата “Философска фантастика” stricto sensu, но и неин обединяващ образ. “Новият Атанор” включва Пролога “Начала на философската фантастика”, следван от първите пет книги на философската фантастика: “Опасностите на философията”, “Апейрон, Безмерният”, “Огън”, “Хаос” и “Освободеният Хаос”, обединени от идеята за началата на света.

Динамичната линия на петте книги очертава контурите на комплексни идеи за време и каузалност, пренастройващи компаса на субекта в откритото море на света. Дали кормчията на пристигащия кораб ще е същият, който е започнал пътешествието? Дали това е същият кораб? Дали това е същият свят?