“Бъдещето е на призраците.” (Жак Дерида)
Бъдещето е настоящето на облака.
Облакът не е минал, но не е и бъдещ.
Възел от начала, той е тъкач на бъдеще, което винаги е вече отпечатано в разплитането на формата. Слоевете на времето са вплетени в плетка, която окото на хаоса не би видяла като възел.
Ако привидението е измама, тоест лъжа, то облакът е тайна.
Трябва да узнаем истината на мъглата, истината на фиордите, истината на облака.
Няма истина на облака, защото облакът е истински, изцяло, той не е призрак, не е лъжа, а тайна.
Облакът е тайна защото е в свят между, но без това между няма свят.
*
В пределът на делото, в бъдещето-настояще-минало, в мълниеносната потенция на облака, това комплексно битие-събитие, докосването става безпределно: безпределно вгъване в пространства, които скриват всяка предходна страта, ципа, люспа, преобразувайки феноменологическия вектор на времето в комплексна кристална структура.
Облакът – демонична пластика на кристала, демонопокълваща луковица на времето.