Kварките творят

Blog

Kварките творят

Творецът не си е отишъл. Нека спрем с апофатичния мистицизъм на отишлия си Бог, на оттеглилите се богове. Ние знаем не по-зле от Хьолдерлин и от всички несвестни пациенти в чакалнята на Месията, че на отишлите си богове може и да им скимне да се завърнат. Не, творецът никога не е сполитал творението и затова творението не спира да твори. Една отворена вселена е творяща вселена. А това означава, че кварките също творят.

Ето този импулс на творчеството, Хаос като различаваща сила, Ерос като клинамен, вихърът на апейрон, творящият въртоп – метеорното време, което сближава термодинамика и алхимия, космология и магия, тази практическа екстремизация на познанието е страстта на философската фантастика.

Бруновото определение на магьосника – на Мага – предшества и сякаш предопределя прочутото Марксово определение на философията като трансформативен праксис от “Тезите върху Фойербах”: “Така както я употребяват философите, думата маг обозначава човекът, който обвързва знанието с възможността на действието.” [A philosophis ut sumitur inter philosophos, tunc magus significat hominem sapientem cum virtute agendi.]

(Giordano Bruno, De magia naturali, in Giordano Bruno, Opere magiche, Adelphi, 2003, c. 166).

Фрагмент от „Новият Атанор“, Книга V: „Освободеният Хаос“, с. 205-206.