Гьоте, Веберн

Blog

Гьоте, Веберн

„В увода към „Учение за цветовете“ Гьоте говори афористично за „невъзможността да си даде сметка за природно красивото и художествено красивото… Ако искаме да открием законите…, би трябвало да ги познаваме.“ – Гьоте обаче почти не вижда възможност за това – което не пречи да се опитваш „да опознаваш законите, по които всеобщата природа, проявяваща се под особена форма в човешката природа, иска да твори и твори, когато може…“.

Какво означава това обаче?… Гьоте разглежда изкуството като продукт на всеобщата природа, проявяваща се под особена форма в човешката природа. – Това означава, че между природния продукт и художествения продукт не цари съществено противоречие, а че става дума за едно и също, че това, което разглеждаме като художествено произведение и наричаме така, в основата си не е нищо друго, освен продукт на всеобщата природа. – Какво е това „всеобщата природа“? – Може би това, което ни заобикаля? Какво означава това обаче? То е обяснение на човешката продуктивност и по-специално на гениалността. – Вижте, дами и господа, това не се проявява така: сега искам да нарисувам една красива картина, да направя едно хубаво стихотворение и т.н., и т.н. Да, понякога се случва и това, но това не е изкуство.

А произведенията, които съществуват и винаги ще съществуват, великите майсторски произведения би трябвало да са възникнали по малко по-различен начин, отколкото за съжаление човечеството си мисли. – Какво имам предвид ще трябва да Ви изясня с фразите на Гьоте. Казано популярно: човекът е само „съдът, в който се излива това, което „всеобщата природа“ иска да изрази“. Виждате ли, и аз искам да ви кажа нещо подобно: така, както естествоизпитателят се стреми да открие закономерностите, които лежат в основата на природата, така и ние трябва да се стремим да открием законите, по които твори природата под особената форма на човека. А оттук следва възгледът, че нещата, с които се занимава изкуството като цяло, не са „естетически“, а става въпрос за природни закони и че всички разсъждения за музиката би следвало да бъдат в този смисъл.

Тук са налице закони, които вероятно не винаги действително могат да се изнамерят. Някои от тях обаче са разкрити и – бих искал да кажа – са пренесени в занаята. Специално в музиката: в онзи занаят, с който музикантът се захваща, когато трябва да бъде в състояние да създаде нещо истинско.

Антон Веберн, „Пътят към новата музика“, превод от немски Полина Куюмджиева, ИИК „Везни“, София, 2005, с. 14-15.