Magia Naturalis: понятия, неща, сили, залози

Blog

Magia Naturalis: понятия, неща, сили, залози

Творец ли е природата? Tворят ли звездите, металите, огънят? Какво въобразява камъкът? Какво иска облакът?

Дошло е време да подемем сериозно, на нивото на ексцентризма им, тези въпроси. Magia Naturalis – не толкова изложба, колкото художествена среда, рефлексивно пространство и рефлексивно време – си поставя задачата да изведе тези въпроси в експериментално измерение. В неговата сърцевина е фантастичният въпрос за възможността на (творческата) субективност отвъд пределите на човешкия субект.

И така, в сърцевината на това рефлескивно пространство стои не толкова въпросът за това как мислим природата, как се съотнасяме творчески с нея или как я преработваме или преобразяваме; как я измисляме или създаваме.

А напротив, въпросът: как “природата” мисли “нас”. Как мисли “себе си” през “нас”.

Как силите се съотнасят със себе си така, че където е било едно, се явява множество, а където е било множество, се явява едно?

Къде започва “това” и къде “другото”?

Минава ли бразда през силата така, че тя става знание за себе си?

Докъде стига (съ)знанието?

Как (се) мисли естеството?

Естествено ли е изкуството?

Изкуствено ли е естественото?

Какво въобразява природното желание?

Какво въобразява нас?

Какво мислят силите?

Какво мисли нас?

Какво твори? Твори ли?

Какво желае желанието? Желае ли?

*

Не толкова отдавна философията провъзгласи края на антропоцентризма и антропоцентричната метафизика; последваха я философията на науката и антропологията, утвърждаващи идея за други метафизики, както и  други идеи за природата, идеи за други природи. Тяхната критика е наложителна, спешна: в един свят, губещ собствените си основания, пределът на възможността за производство на смисъл (производство, на което природата остава както универсално въобразеното основание, така и универсално предлаганото оправдание), природата изисква обрат. Природата избуява, разпуквайки черупката на вкостененото си понятие. Тя изисква да бъде схаващана не като природа, а като нещо друго, като нещо изцяло друго: неназовимо поле на сили, констелации, чието временно пресичане е човешката перспектива.

На тази основа се утвърди наново и интересът към “нещата от света”. Общият знаменател на този нов фронт: отхвърлянето на антропоцентризма и централната за хуманистичната метафизика категория на субекта. За съжаление, легитимната радикална критика доведе до свръхдетерминирано привилегироване на “обектите”; а понятието за обект е неотделимо от дихотомията субект / обект, тоест то я преутвърждава негативно.

Противопоставяйки се на тази нерефлектирана тенденция, динамичната онтология, която утвърждавам през последните две десетилетия, настоява за свръхкритическото удържане на идеята за субект, тоест за деятел. Не можем да изключим силите, динамиката и негативността от света; не можем да редуцираме пойетичната и трансформираща сила на хаоса, или космоса. Нашата задача е да се изправим срещу нещата – или по-скоро сред нещата от света – като деятели на комплексни симултанни или дори хетеро-симултанни процеси. Така динамичната онтология, и следващият я трансформативен материализъм, установява предпоставките за разбирането и експериментирането с пойетичния и авто-пойетичния потенциал на нещата.

Няма застинали неща. Нещата са деятели – действия, които водят до трансформация на комплексни множества и на констелации от сили. Ето защо централният въпрос на трансформативния материализъм е въпросът за промяната, въпросът за движението, μεταβολή, и следователно въпросът за диалектическата връзка на неща и процеси, на композиции и трансформации. В перспективата на трансформатвния материализъм нещата са възприемани като динамични форми и сили. Затова нещата могат и трябва да бъдат мислени единствено като елементи на динамични онтологии.

Нещо повече. Експерименталната хипотеза на това рефлексивно поле се основава на допускането, че утвърждаваният тук метод на трансформативния материализъм има основания в самия генезис на понятието за природа.

Изкуството не просто подражава на природата: още Аристотел надскача собствената си революционна идея, првърнала се в криворазбрана догма. Това, което наричаме изкуство, е комплексен концпетуален инструмент, който е позволил на първо място да бъде изявена потенцията, довела до определянето на природата като природа – нейният пойетичен, творчески характер. Така в своята “Физика”, смятана с основания за ключовия труд за изобретяването на понятието за природа поне в “Западната традиция”, Аристотел твърди: “изкуството или довършва онова, което природата не е в състояние да изкара докрай, или й подражава.” (Аристотел, “Физика”, 199а14, прев. Ц. Бояджиев) Това обаче поставя природа и изкуство в начално отношение на допълнителност, което векове наред ще бъде усложнявано и радикализирано.

Идеята за magia naturalis, естествена или природна магия, стъпва именно на тези динамични основи, развити и усложнени както от философски и естественонаучни концепции, така и от практиките на тайното знание, на първо място от неоплатоническия аристотелизъм. Тази идея се разгръща от ренесансовите хуманисти, давайки израз на еретичното схващане за творческо действие на природните сили, за природата като творец. Идеята за творяща природа, natura naturans, която започва прогресивно да се автономизира, откъсвайки се от идеята за един абсолютен трансцендентен творец, или отъждествявайки се с нея, както два века по-късно у Спиноза, е в самата сърцевина на алхимията и на астрологията, като същевременно дава тласък на развитието на естествените науки. Магическата мощ на естеството: тайни деятели, невъобразими сили, нечовешки желания.

 

*

 

Magia Naturalis разширява рефлексивното и експериментално поле на MAGIA NATURALIS, Фаза 1, едноименната изложба по идеи на Боян Манчев и Веселина Сариева с участието на Биниа Верли, Марта Джурина, L
Галерия SARIEV, Пловдив, 26 юни – 28 август 2020

Magia Naturalis

 

Magia Naturalis: изложба, рефлексивна среда

по идеи на Боян Манчев и Веселина Сариева, включваща работи на Биниа Верли, Марта Джурина, L, Веселина Сариева и Боян Манчев

Magia Naturalis, поле на съучастия, съвпадения и сблъсъци, изследва природните сили и природата като сила чрез фантастични философски действия и неочаквани преобразувания на художествените медии. Тя работи не толкова с обекти, действия и отношения, колкото с поле на интензивности, в което проблясват ефимерни констелации, но и ярки силови линии. Така изложбата повдига и въпроса за сътрудничеството: на деятелите, субектите, силите. За силите, които движат и понятията, и творбите.

Magia Naturalis следователно ще разтвори експериментално мисловно пространство, в което ще бъдат симулирани възможности на невъобразимата (бъдеща) природа и невъобразимото (бъдещо) изкуство. Не природата, изобретена като недостижим първоизточник, надлежно хербаризиран в музея, а природата като винаги предстояща, невъобразима сила, като изкуство на предстоящото.

Природната магия: експериментална възможност за продуктивна интервенция в пространствено-временните координати на сингуларна система от отношения, която я удържа на ниво на крехка, но интензивна метастабилност.

Така, тук магията ще бъде мислена като невъобразимата сила на идната природа, която може да бъде разбрана или чрез фантастична наука, или чрез творческата потенция на самата материя – чрез художествения пойезис. Тук бъдещето на природата и бъдещето на изкуството ще бъдат мислени в едно.

Природата е поле от отворени сили: тя по необходимост предстои. Рефлексивното пространство, в което проблематиката на Magia Naturalis ще работи в експерименталния фантастичен модус на тази философска лаборатория, ще предложи и поле на действие на тези непредвими сили.

(следва продължение)