(Augsburger Wunderzeichenbuch, Folio 109, Circa 1552)
*
Метеорът е небесно тяло, което пресича пространството. То нахлува в атмосферата, гори в неудържимата интензивност на допира. Тази интензивност е огън.
Метеорът нахлува като натрапник, сеещ смут среднощ.
Метеорът не е спътник, не е пратеник, нито знак.
Той е събитие, събитие с неясен изход, което за миг подпалва небето, преобръща оста му, разсича го с горяща бразда, разпалва страх и надежда.
Метеорът, изгарящо тяло, е пожар, който ще запали поне един свят.
Този свят, светът на метеора, е нашият.