Има сили, които са необясними, непонятни, повече от това, което е. Те могат да преобърнат хода на света. Тези сили не са богове, те са метеори.
Метеорите са небесни явления, които са непредвими и неповторими. Те се явяват безпричинно, прекосяват небето, оставят за миг светла следа и след това изчезват. Но метеорите, явленията на времето – на Кайрос, а не на Кронос – са и сгъстявания, разреждания, ускорявания на телата, не-безтелесните, тяхно смесване, завихряне на техния фронт. Метеорите са името на събития, които преминават. Метеорите са събития, които устояват.
В един свят, в който всичко е стабилно, метеорите са изключение. В един свят, който е отворен, непредвидим, чиято съдба не е фатум, а се твори динамично от изблика на сили и желания, съвпадащи, несъвпадащи, разминаващи и смесващи се, но неизменно нередуцируеми, метеорите са склонението на света.
Метеорологията, науката за небесните явления, за силите, които безпорядъчно върлуват, но и отхранват света, дава парадигмата на мисълта за света без универсални закони, тоест без предвидимост, изчислимост и финалност. Тя става парадигма на науката и мисълта.
Паралелно на термодинамиката, тя дава тон, повежда една нова дезорганизация, едно ново обещание за преобръщане на света.
Преобръщането на света е нашата утопия, нашата най-дръзка фантазия. Кормчията на света според Платоновия “Държавник” внезапно завърта рула на времето в обратна посока; светът се разклаща, разтриса, сгромолясва, срива. Краят на света ли е това? Апокалипсис, край на времето? Не. Времето не спира. То не се и връща назад. То се пре-обръща. Но този обрат не преобръща времето, той не го връща в корените му. Той го възражда – не в смисъл на преражда, не и на въз-становява, а на въ-става, в смисъл на въстанието на времето: архаичният смисъл на анастасис, “възкресение” (στάσις, stasis – ἀνάστασις, anastasis). Не възстановка, а въстание на времето. Времето въстава, защото Кронос е двойник на Кайрос. Времето се превърта около оста си, но оста, самата тя, танцува. Компасът пее Юг. Сирените на времето му пеят Юг и Запад.
Преобръщането на времето е сила на контрафиналния уклон на света. То е клинамен на света, отклонение, сингуларизиращо и обновяващо потенцията му. Въстанието на времето не е апокалипсис. То е разширяване и разпростиране на потенцията на света. Мойрите предат. Демиургът преде. Преданието, преданата сила, те предат света.
Необратимостта на времето е илюзия, ефект на култивирането на среда на предвидимост. Идеята за необратимост на времето, онтологическа и/или екзистенциална, е маскиране на противоцелесъобразния уклон на света, който прави света свят.
За да има свят, трябва да има модалност за свят.
Суровото поле от сили става свят чрез формата на уклона.
Така, в катаклизма растат нови материци, нови светове.