5 август – 2 септември 2007
Опияняващо е да не бъдеш с тези, които пишат историята.
Няколко чудовищни истини ще проблеснат за миг и това ще е всичко.
Огромно усилие е да приобщиш един съпротивляващ се свят.
Но това усилие е плодоносно.
Човекът е животното, което ще успее да унищожи света.
Le suicide sans fin.
Краят на светът е навсякъде, във всеки миг, единствена константа на света. Ос на света.
Залез на брега на Рона. Ето така, залян от лавата, в захлас, ще свърши света.
Арл, август-септември 2007 г.
Фрагмент от „След края на света“ (В Moonlake, съст. Миглена Николчина, Алтера, София, 2009). Пълният текст можете да прочетете тук: „След края на света“.