Двойниците

Blog

Двойниците

Шии покълват като житни класове в полето, а главите се търкалят около тях, ухото още пълно с пръстта, а окото – с плевели и мравки. Конникът на призрачната жътва е далеч и органите се множат като влечуги, като делящи се клетки, като семена, които се самопораждат. Ужасът е семето на призрака. Призракът е тялото на двойника. Двойникът е тъмната субстанция, сивата материя на здрача, на предела, на Ереб и Никс, на смътното и непребродено, на рехавата плът на разлива на този свят.

Там където въздухът не стига, нашите кошмари са безстрастни. Там където жегата не стига, нашите сънища са половинчати. Там, където преходът между сън и живот е несигурен, там главите се роят. Сега, когато е сутрин, ние никога вече няма да бозаем от циците на мрака.

Вие, които не познавате природата, никога няма да засучете от нейното черно мляко, от нейното мрачно, жестоко мляко, от нейното последно мляко, от нейната несбъдната съдба.

Ние сме достатъчно безсмъртни, за да не се сблъскаме никога вече с наглостта на живота. Ние сме достатъчно мъртви, за да прескочим всеки гроб. Ние сме достатъчно горди, за да надмогнем всяка суета на желанието.

Ние сме двойниците.

Фрагмент от  Pandora’s Daughters (Vierte Welt, 2016) и Пътуване към Ада (Метеор, 2011/2017)