20 декември
Ето това е Коледното време
чистотата на порядъка
радостта на интервала
събитията които следват себе си закономерно без ни най-малка изненада
защото са точно това, което са ето това е чудото
ето то е
точно тук сега по този начин точно затова е то
*
21 декември
Първият ден на Зимата.
Ние сме стари познайници на зимата и радостта.
*
24 декември
Бъдни вечер
Какво е Бъдни вечер?
Усещане, че чудо съществува. Или по-точно, необходимостта да усещаш, че чудо е възможно.
*
24 декември
Има истина и има тайна.
В утрото на кометата заревото на света е тихо, то е подслонено.
В този свят няма място за злото, твърде тих и крехък е.
Огънят е чист в камината на метеорите. Кометата ще се стопли на него.
*
25 декември
Коледата е чудо. Времето се намира в нея. То се разтваря във времето, в паяжината на кристал- ното утро, на неподвижния син въздух.
Всички времена в едно.
*
26 декември
Чудо е, свети. Устоява.
*
Силата да въобразяваш свят.
Изплуваме от други времена, прочистваме се от праха, бдим. Надигаме рудата.
*
28 декември
Нека имаме силата на началото. Нека имаме силата на края.
Ето това ни носи коледното чудо.
*
Нека паниката спре.
На света има всичко. Все още има достатъчно материал за свят.
*
29 декември
Завърнахме се в безкрайното време. Събитието ни обгръща като мъгла. Демонът на Коледа.
30 декември
Най-дългата Коледа установява хода на времето.
Смалени, разпръснати като звезден прах, разхвърляни от кометите на събитията, ние събираме енергия и маса, и лъчение, в това ядро, „дупка“ преди хоризонта на събитията, където събитието е самата материя на времето.
*
Ние сме телата. Ние ще ви сътворим.
Добро утро в Коледния ад, Демоне. Добро утро в Геената на щастието.
*
31 декември
Чудесата на времената се застъпват.
Мъглата, слънцето, здрачът, розовите облаци на утрото и вечерта.
Приятелството, справедливостта, обичта ще надделеят.
Те ще устоят. Затова чудо има, и устояването е самото чудо.
*
Из Боян Манчев, Фантастичен часослов, 2 — Зима: Вещици, комети