Е ли поетическата техника реликт на анимизъм?
Поетическата техника е онтоайстетическа техника; тя очертава сетивния, чувствен, ерогенен релеф на света чрез неорганичните сетива на езика.
Anima, духовете-посредници, обитатели, които напускат леговището на органа в откривателско пътешествие към неведоми селения, вселени в изненадата, вселители на неопитоменото, чудеса на нечовешки техники, те са стари познайници на поезията; но не са заместители, посредници, осенители.
Духовете са вселена, ритъм, страст, материя и сила. Те са тук, и тяхното тук е Легион.
Множество. Не скупчване, а свръхструктура:
Пандемониум.
Поезията, архипроизводство на преобърнатите сетива, анархични органи, непокорни семена; онтоеротична техника – техника, която стимулира органите на света, изтръгва ги от летаргия и каталепсия, въвежда ги в режим на презареждане, разреждане, ре-организация; разлиства ги и разклонява, отклонява, разпламтява и пламти.
Ето защо не трябва да спираме да говорим и за желанието на нещата: не за да елиминираме субекта, а за да разширяваме полето на субектността, тоест на действащата трансформираща сила, или желанието, до порядъка на „бездушното“. Анимизъм в този смисъл, да: иманентна потенция, не интенция, за промяна. Зарядът за промяна обитава облаците, минералите и газа далеч преди „одушевените тела“.
*
Тези неща, които припламват в сетивата на поезията, които ги възпламеняват, са нещата, които обитават света.
Нещата, които обитават света; светът, който обитава субекта – обитание, което е борба и среща, устояване в метаморфозата.
Кристален пламък на времето, нечовешкото време,
в което интервалът на човековремето на метеорите разпуква кост.
Кост ли е духът?
Субектът, разклонена кост, дъх-кристал на времето.