Да свириш на тялото като на съвършен инструмент,
От всеки орган да излиза нова мелодия, нова вариация,
Да овладяваш ритъма на клетките до съвършенство.
Клетките тренирани до съвършенство
Да чувстваш бляскавото жило на гения да пронизва биологичния ти ход,
Да преминаваш през тялото като през океан,
като ледоразбивач
Да овладееш сложността
Да надмогнеш етическата бездна
Никога да не заседнеш в плитчините на дребнавостта
Да не преживееш крушението на непосилното изискване
Но да не се смириш, да не прибереш платно и оставиш щока да ръждясва в плитчините
Да си тялото си
Стаза без метастаза
Да не позволиш смъртта да те застигне в злоба
Да си прав и да погледнеш достойния живот в очите
Така както се виждаш сутрин в огледалото
Да гледаш не смъртта а ведрия, спокойния достойния живот
Да бъдеш точно тази своя смърт и свой живот
Премерен като съвършен механизъм
Като съвършения механизъм на непонятното
Дезорганизираната хореография на ятото скорци напролет
Пръските на соленото черно море талазите на бурята
Да събереш всеки спомен за да го видиш в очите на достойния живот
Да го подслониш в дивото
Не да го спасиш или да му обещаеш
Но да го спреш, да го смириш, да го захраниш
Образите са фрагментите на тялото
От нашето тяло остават само фрагменти
Таралежите на образите
Но таралежи които
горските гъби достойно събират
на разсъмване
на свечеряване
*
Не разсвирване не изследване на регистрите
А самата музика, внезапно, отведнъж
Самата музика.