Хелиакален изгрев
Преди издигането на Sol, Слънцето, царственият и достолепен властелин на философията, героичната звезда на деня, пробиваща мрака, опустошителното и живително слънце, се явява, във втората половина на юли, според юлианския календар или в началото на август, според грегорианския, вестителят на горещниците, на canicula. Преди изгрев, на Изток от зората на деня, изгрява една звезда, звезда неведом спътник, която вещае обсебване, двойственост, загадка, тайна. На разсъмване, преди дискът на слънцето да се очертае на хоризонта или да изплува от морето, се явява бяло-червената звезда Сириус.
Σείριος
Сириус, от гръцкото Σείριος, “огнен”, “пламтящ”, горещата, двойна звезда вести сезона на летните опустошения, на разлива на Нил и следващия го плодороден разцвет. Σείριος, чрез значението “трептя”, низхожда към глагола σείω, “разтърсвам”, “разлюлявам”, “предизвиквам земетресение” (θεὸς σείει); “удрям”, “чукам”, но преносно и “безпокоя”, “угнетявам”.
Както звездата злокобна ту блесне сред облаци горе,
ту пък отново потъне в грамада от облаци мрачни…
… звездата,
дето наесен изгрява: лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече във мрака среднощен –
Кучето на Ориона по име я всички наричат.
Между звездите най-светла, тя лоша поличба вещае,
винаги огнена жега донася на клетите смъртни
(Омир, “Илиада”, прев. Александър Милев и Блага Димитрова, “Народна култура”, София, 1969, XI, ст. 61-62, с. 264 и XXII, ст. 26-31, с. 523)
Щом разцъфти ангинарът и седнал в дървото, щурецът
звънко започне да лее безспирна и сладостна песен
изпод крилете си в дните томящи на лятната жега,
тъкмо тогаз са най-тлъсти козите и виното – пивко,
най-похотливи жените и най-маломощни мъжете,
Сириус щом изсуши коленете им, още главите,
зной пък опърли телата…
(Хезиод, “Дела и дни”, в “Теогония. Дела и дни”, прев. от старогръцки Станка Недялкова, “Народна култура”, София, 1988, ст. 581-588, с. 67).
Намокри си гърлото с вино,
звездата изгрява вече
и сезонът е тежък, мъчителен.
(…) пламтящото слънце цял ден е гряло
и всичко е вече изсъхнало.
Бодилът разцъфва сега –
настъпва вечерният час.
Жените са най-съблазнителни,
мъжете – копнееши.
О, Сириус грее в небето
и той ни замайва главата,
коленете той подкосява.
(Алкей, в „Антична поезия. Антология“, прев. от старогръцки Борислав Георгиев, „Народна култура“, София, 1970, с. 72. Преводът е с незначителни стилистични модификации, Б.М..)
ὑπὸ κύνα
Защото никой не смята, че това, дето през зимата вали често, е случайно или по съвпадение, ами случайно е, ако това стане под знака на Кучето; и по същия начин за случайна се смята не жегата под знака на Кучето, ами тази през зимата.
(Аристотел, “Физика”, прев. Цочо Бояджиев, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2012, 199а1-5, с. 83)
Жегата под знака на Кучето, ὑπὸ κύνα, не е случайна.
Кучето оповестява началото на “кучешките дни”, κυνάδες ἡμέραι.
Защо Кучето? Кое е това куче?
Съзвездието има една звезда на главата или езика, която хората наричат Сириус – тя е голяма и ярка. Такива звезди астрономите наричат Сирийски, поради трептенето на тяхното сияние. Има още по една бледа звезда на двата предни крака, две на гърдите, три на предната лапа, две на корема, една на левия крак, една на лапата и още една на дясната лапа, както и четири на опашката. Общо звездите са седемнадесет.
(Ератостен, “Съзвездия”, прев. Вяра Калфина, В: „Старогръцки митографи“, съст. и ред. Мирена Славова, Фондация „Българско историческо наследство“, Пловдив, 2015, с. 273).
(Следва продължение)
Звездата на философа
На Жан-Люк
Сириус изгрява, пламенна звезда,
строга звезда,
която гнети
която вдъхновява
замайваща звезда
която проваля и въздига наново
*
Звездата на философа е пламтяща
Роден през юли, не би избегнал императива на екцеса
Но ексцесът е самото съществуване
чието пламенно сърце е достойнство
*
Тайната е обратното на лъжата.
Тайната не разкрива истината: тя я защитава.
Тайната на съществуването е нейното чудо.
Чудото на съществуването е, че това съществува.
Съществуването предхожда битието, защото изстъпва всяко възможно битие.
*
На другия край на нощта, хеликален изгрев:
раждане без обещание, главозамайваща свобода, неясна необходимост,
огнена стрела на звездата,
на края: чудо.
*
Двуликият Сириус,
нито небесен, нито земен,
бог-куче, нито бог, нито куче
Звезда на философията
Двойна, тя изрича двойния такт на съществуването
Тъмен двойник на живота,
Пътеводна звезда
укротяваща ексцеса му или изстъпваща самия него
Смътен двойник
двойна звезда, съзвездие-даймòн,
двоен такт,
невъобразима музика на звездите,
съзвездна философия живот
21 – 22 юли 2020 г.