Боян Манчев
ИЗМЕНЕНИЕТО НА СВЕТА
(На френски език)
Оригинално заглавие:
L’ALTÉRATION DU MONDE. POUR UNE ESTHÉTIQUE RADICALE
Paris, Éditions Lignes, 2009
https://www.editions-lignes.com/L-ALTERATION-DU-MONDE.html
*
В превод на японски език:
世界の他化
ラディカルな美学のために
Превод от френски език: Юмико Йокота и Шико Йока
Hosei University Press, Tокио, 2020
https://www.h-up.com/books/isbn978-4-588-01115-3.html
*
Философска книга, и то от най-чиста проба. И въпреки това, книга, движена от скорост, от утвърждаваща, почти брутална мощ – толкова малко академични, колкото това е възможно.
С тези думи френският писател и философ Мишел Сюриа представя книгата “Изменението на света”, L’altération du monde, на Боян Манчев. “Изменението на света”, публикувана от прочутото парижко издателство Lignes през 2009 г., утвърждава идеята за промяната като иманентна сила на света; идея, залегнала в основата на разгърнатата в книгата програма за един радикален айстетически материализъм. Японският превод на книгата е дело на младата японска философка Юмико Йокота и е резултат на близо десетгодишни усилия. Първата книга на Боян Манчев на японски език е публикувана от университетското издателство “Хосей”, в най-престижната японска поредица за съвременна философия Universitas, в която се появяват съчиненията на Жак Дерида, Жил Дельоз, Пол Рикьор, Ханс-Георг Гадамер, Юрген Хабермас, Мишел Сер и др.
Докато светът се променя всеки ден пред очите ни, “Изменението на света” на Боян Манчев утвърждава идеята за промяна като движеща сила на една алтер-онтология, която изисква светът да бъде мислен в неговата промяна, като самата тази промяна. (Представяне на френското издание)
„Последната философия не е тази, която завършва, а тази, която променя.“ (Боян Манчев)
Боян Манчев в разговор с Амандин Андре и Еманюел Морейра за „Изменението на света” (на френски език):
Тук можете да прочетете началото на предговора на Боян Манчев към японското издание на „Изменението на света“, писан през 2017 г.
Изменението на света: за една алтер-онтология
На моите японски приятели
Хоризонти на света: метаморфози
Каква е съдбата на материята в свят, в който една квази-органична субстанция се налага на отчуждения, разграбен, обезобразен, превръщащ се в отрицание на света свят? Там, където чудовищната сянка на един безплътен Левиатан с всеки изминал ден настъпва по останалата без дъх земя? Какво остава от материята на нашите тела, от нашето желание и от нашата мисъл, от материята на света? Какви са формите и модалностите, по силата на които материята на света винаги минава през нас, действа в нас, възспира ни и ни управлява, давайки при все това тяло на потенцията за съпротива, за удоволствие, за свобода? В този привидно нематериален свят възможна ли е все още материалистката мисъл?
Въпросът за материализма е решаващият въпрос за философията днес. Ето защо този въпрос се поставя спешно и, както винаги, императивно, но при нови, радикално трансформирани условия. Днес сме принудени да вземем предвид възможността – отблъскваща, дори и само под хипотетична форма – за една „трансформация на човешкото същество”, но не толкова в смисъла на новите „трансхуманизми”, колкото в смисъла на новите политически антропотехники: формите на живот, или ако предпочетем, двойниците, демоните на формите на живот, и тяхната вътрешно присъща пластичност днес все по-често са улавяни, присвоявани, за да бъдат субстанциализирани – свеждани до пластична субстанция, до матрица на нова форма на стандартизирано производство.
Но какъв материализъм тогава? Какъв материализъм за каква материя?
За един трансформационистки материализъм
За да даде възможен отговор на тези въпроси, „Изменението на света” залага на един радикален материализъм. Публикувана преди десетилетие, но написана през 2004-2005 г. (ръкописът изчака възраждането на легендарното издателство Lignes, основано и водено от Мишел Сюриа, най-верният продължител на делото на Жорж Батай), „Изменението на света” се опита да възроди въпроса за материализма в настоящия политически и философски контекст, и да очертае курса за една модална онтология на съществуването: за една алтер-онтология. Нейната задача беше да утвърждава – насред самата трансформация на света и най-вече на упадъка на идеята за трансформация на света – идеята за света като самата трансформация: срещу промяната – измяната, ако не и отмяната – на света, за да се утвърди идеята за света като промяна. Така пионерският залог на „Изменението на света” беше да разтвори хоризонта на нов материализъм и нова онтология, във време, когато във френския и европейския контекст нито онтологията, нито материализмът бяха саморазбиращи се философски проекти, независимо от мощните предложения на Жил Дельоз и по-късно на Ален Бадиу: онтологията и още по-малко материализмът бяха лозунгите на деня.
След публикуването на „Изменението на света“, в хода на последното десетилетие станахме свидетели на появата на цяла серия от нови „тенденции“, често пъти добре опосредствани от новите релационни инструменти на актуалните културни икономики, които се опитват да реагират или да отговорят на това ново условие: „нови“ емпирични философии, материализми, трансхуманизми и пр., които, макар и определяни от изискването на нашата променена ситуация, често са негласно управлявани, дори подчинявани от нея дотолкова, доколкото новите културни икономики, към които те принадлежат, са неин симптом. Трансформационисткият материализъм следователно си поставя за цел да действа в ясна опозиция на релационния и/или „социален“ обрат от последните десетилетия: динамичното изискване на материята (и) на нещата се противопоставя на перформативните връзки от епохата на мрежите. Тайното изискване на нещата, изискването на силите и на желанието, изискването на свободата и справедливостта настоятелно се противопоставя на доминантната реалност на перформативния капитализъм. Вместо безплодна фиксация върху „релационността“ или върху инструменталните отношения, днес трябва да се изправим лице в лице със сложните процеси, с деятелите и операциите, със сложните техники и форми на производство и организация, чието разбиране единствено би позволило трансформирането на изначалните условия.
Тук можем да изведем симптоматичния пример – тенценцията, неясно определяна като „философия, насочена към обекта“, характеризираща се с опита си да се противопостави на приписаната на Кант идея за корелацията между обектите на познание и човешкото съзнание, а следователно – между същност и съществуване, за да я преобърне чрез настояването за онтологическата еквивалентност на отношенията между обектите. Ясно и открито противостоейки на тези нови параматериалистки или квазиматериалистки обсесии, още преди формулирането им, „Изменението на света“ настоява върху факта, че въпросът за материята на света, за модусите на нейното разпростиране и на трансформативните й интензивности, както и включващият се в него въпрос за „обектите“ или за „нещата“ е ключов въпрос, доколкото представлява продължение и радикализация на въпроса за субективността, тоест и за деятелите и за силите. Този въпрос радикализира и политическия проблем за решението, за прекъсването и за промяната. Вместо да говорим за „прости“, субстанциални или квази-субстанциални неща и релации (трансформирани в продукти), трябва да преформулираме въпроса за деятелите и субективностите, следователно въпроса за условията на промяна, на различаване – и на решение (krisis).
Днес се нуждаем не от имагинерно преодоляване на Кант (обвинен за “корелационистичния” обрат при положение, че Кантовата трансцендентална революция представлява именно срез на всеки възможен корелационизъм); напротив, изправени сме пред необходимостта да формулираме нова радикално критическа – свръхкритическа – философия, която би се изправила пред нещата от света не като явления за човешкото съзнание, а като пред субективни деятели, като пред разпръсващи се звездни съзнания-мъглявини. Не можем да изключим силите, динамиката и мощта на негативното от света; не можем да редуцираме поетичната и трансформативна сила на хаоса или космоса. Ето защо нашата задача е да се изправим срещу нещата като деятели на комплексни хетеро-симултанни процеси, процеси, които композираме чрез нашата дейност. Трансформационисткият материализъм установява предпоставките за разбирането и експериментирането с пойетичния и авто-пойетичния потенциал на нещата. Няма застинали неща. Нещата са деятели – действия, които водят до трансформация на композирани от сили групи условия.
Ето защо решаващите въпроси за философията, науката и съвременната политика са следните: Какво е субект, или по-общо – деятел? Какво представлява процесът? Какво представлява промяната? Какво остава непроменено? Какво е материя, която устоява във времето и каква е тази материя? Какво е устояването? Какво представлява решението? Каква е силата на желанието? Какво е желанието на нещата, желанието на материята?
*
Ето защо метеорите трябва да бъдат мислени като нещата от света, които минават през нас, тези метаморфни, динамични, непостоянни, флуидни тела, дезорганизирани, инертни, бързи, отминаващи или устояващи тела, които ни обитават, които ни обладават, които ни надминават, звездни тела, които пъплят в нас, които са твърде много, също както клетките в мозъка ни, като неорганичните органи на телата ни, като невидимите протези, които ни предхождат и превъзхождат като демони от друго време, от другото на времето, като двойниците ни, тайни, но настояващи, произволни, необходими. Метеорите, тези небесни тела или земни звезди, които не са нито неща, нито процеси. Нека бъдем обсебени от тях: те носят друго понятие за материята, което черпи силата си от силите, от енергията и от модалностите отпреди субстанцията – от случайното отклонение, clinamen – присъщото на метеорите движение, (тяхната) единствена субстанция, тяхната ослепителна материя.
Изменението на света трябва да бъде не измяна, а промяна на света.