БОЯН МАНЧЕВ, ЖАН-ЛЮК НАНСИ, ФЕДЕРИКО ФЕРАРИ И ТОМАШ МАЯ: УСТОЯВАНЕТО НА ТВОРБАТА / Persistance de l’Œuvre, ТОМ I И II

Blog

БОЯН МАНЧЕВ, ЖАН-ЛЮК НАНСИ, ФЕДЕРИКО ФЕРАРИ И ТОМАШ МАЯ: УСТОЯВАНЕТО НА ТВОРБАТА / Persistance de l’Œuvre, ТОМ I И II

Боян Манчев, Жан-Люк Нанси, Федерико Ферари и Томаш Мая /

Boyan Manchev, Jean-Luc Nancy, Federico Ferrari et Tomás Maia

УСТОЯВАНЕТО НА ТВОРБATA / PERSISTÊNCIA DA OBRA / PERSISTANCE DE L’ŒUVRE

I: ИЗКУСТВО И ПОЛИТИКА / ARTE E POLÍTICA / ART ET POLITIQUE

II: ИЗКУСТВО И РЕЛИГИЯ / ARTE E RELIGIÃO / ART ET RELIGION

Lisbonne, Documenta, 2021

Двата тома, резултат на десетгодишен колективен проект на четиримата философи, предлагат да се мисли модернният въпрос за изкуството: какво остава от творбата след отделянето й от политиката и религията? Оригиналната група на четиримата автори (Боян Манчев, Жан-Люк Нанси, Федерико Ферари и Томаш Мая) приветства Силвина Родригес Лопес и Изабел Сабино в първия том и Алфредо Тейшейра и Пауло Пирес до Вале във втория том. Двата тома се публикуват в двуезично издание (португалски / френски), от издателство Documenta, Лисабон, под редакцията на Томаш Мая.

„Ядрото на първоначалната общност на „устояването” остава непроменено и в двата тома – Боян Манчев, Жан-Люк Нанси, Федерико Ферари и Томаш Мая.

Първият том, „Устояването на творбата. I: Изкуство и политика” (първо издание на португалски: 2011 г.) е преиздаден в двуезична версия (португалски-френски) от издателство Documenta. В първия том са поканени за участие и Силвина Родригес Лопес и Исабел Сабино, докато във втория том, „Устояването на творбата. II: Изкуство и религия”, са поканени Алфредо Тейшейра и Пауло Пирес до Вале.“

Томаш Мая, из Встъпителната бележка към том II.

Единствените, които все още вярват в света, са творците: устояването на произведението на изкуството отразява устояващата форма на света.

Хана Аренд, “Какво е политика?”

Les seuls à croire encore au monde sont les artistes : la persistance de l’œuvre d’art reflète le caractère persistant du monde.

Hannah Arendt, Qu’est-ce que la politique? 

« La question de la persistance peut s’énoncer ainsi : arraché à la religion, l’art peut-il enfin commencer ? Ou bien ne fait-il que recommencer ? Et comment le peut-il ou le fait-il, aujourd’hui, « à nu » ? 

Répondre à ces questions n’est pas une affaire historique ; cela engage un questionnement sur la nécessité de l’art et il y va, pour nous, de son destin. Répondre à ces questions est devenu un impératif éthique lorsque l’art — l’art qui persiste — est plutôt une chose rare, parfois même imperceptible, dans la confusion généralisée sur le « contemporain ». Face au règne du « n’importe quoi » (ou même du « tout se vaut ») dans l’hyperproduction actuelle, il ne s’agit pas de rétablir des règles préalables à l’œuvre. Et face à l’impossibilité d’instituer un art religieux, il ne s’agit pas non plus d’y opposer une « religion de l’art » (au sens où l’entendaient les premiers romantiques, c’est-à-dire aussi, tout un pan de la modernité). En art, il ne s’agit ni de revenir ni de réagir ; il s’agit seulement, aujourd’hui comme toujours, de persister. »

Tomás Maia