Днес моят приятел, философът Димитър Вацов, навършва 50 години.
Този кратък тексът е поздрав за неговия празник.
*
Едва навършил 30 години, Димитър Вацов публикува манифестен философски труд, знаменателен в не само едно отношение. Това е книгата “Онтология на утвърждаването. Ницше като задача” (2003), в която Вацов си поставя за цел да преутвърди онтологическата задача в епохата на девалвацията на онтологическите проекти, в която едва ли не самата дума “онтология” беше станала проблематична. Оттогава насам, вече две десетилетия, Димитър Вацов, утвърждаващият философ, утвърждава последователно своята философия на утвърждаването.
Философът на утвърждаването утвърждава.
Какво представлява онтологията на утвърждаването, или утвърждаващата философия? Философията на утвърждаването извежда енергията, афирмативното утвърждаващо действие на преден план. Така, в противовес на ред крипто-месианистични и квази-религиозни философски утопии от последния век, Вацов прави нелекия избор да защити – сложно – това, което не една философска докса се е опитвала да привилегирова просто – енергията, действието, активността, актуалността, силата. Противно и на нагласата на фордисткия философски ентусиазъм, Вацов добре съзнава сложността на тези понятия и тяхната хилядолетна обремененост. И все пак той прави избор в тяхна полза. А подобен избор означава ни повече ни по-малко това: те да бъдат преосмислени из основи, пре-утвърдени. Утвърждаването е възможно единствено като преутвърждаване, но като едно непрекъснато преутвърждаване, тоест като едно устояващо действие: като утвърждаване, което устоява. Преутвърждаването на утвърждаването е онтологическата схема на радикалната прагматика, разгърната от Вацов в последния му мащабен труд, “Силите на речта. Радикална прагматика” (2020). В него философът на утвърждаването разгръща нов смел, рискован, трансформативен – радикален – курс през установения понятиен релеф на понятийния метаезик на философията на езика, който достига до изискването за онтологическо утвърждаване.
В “Силите на речта” изискването за онтологическо утвърждаване е определено като “нов реализъм”: “Новият реализъм, за който се застъпвам, предполага да се опитваме на място да хванем, да удържим, понякога дори да наложим курс на нещата.” (“Силите на речта”, с. 264). Семантичната потенция на думата “курс”, която неслучайно придобива средищна понятийна значимост в последния труд на Димитър Вацов, е богата, да не кажа неизчерпаема. Cursus означава на латински “бяг”, но и “течение”; “бързина”, но и “направление”, “посока”; ход, но и “пътуване”, “пътешествие”; “стремеж”, дори “борба”. Курсът е важен термин и в мореплаването (cursum expectare – “очаквам попътен вятър”) – а мореплаването е значима практика за Вацов, която го зарежда с нови идеи и неочаквани образи. И така, курсът може да е трансконтинентален, може да е курс към неизвестни брегове или към пределна Terra ultima. Но той може да е и реене из архипелага, курсът като удоволствие от самото реене. Твърдост в курса, лекота на хода. Курсът е пътешествие и стремеж, преход през бурни морски талази, но и през огледални езерни води. Той е решение, но не изличава хоризонта и пространството, което се разстила пред него.
Твърдостта, и същевременно лекотата, бързината, светкавичната енергия на потенцията, са онтологически качества, в които Димитър Вацов вярва. Твърдостта е лекота: така чета днес Вацовото понятие за утвърждаване. В няколко свой скорошни, все още непуликувани вдъхновени и вдъхновяващи текста, Вацов подема фигури, които утвърждават именно тази лекота, тази мощ на лекото, която е твърдостта, твърдостта на у-твърждаването.
Но тези философски качества са и човешки качества, а това е рядка ценност в днешния свят на философията. Всестранната дейност на Димитър Вацов представлява непрекъснато утвърждаване на нови форми на утвърждаване: философско, лично, общностно, сингуларно. Утвърждайки философски етос, Вацов утвърждава и форма на човешки етос. Винаги твърд в утвърждаването на позиции, Митко е пример за лекота на разбирането – лекотата, с която разбира; пример за отвореност, за неподправеност, за приятелска отзивчивост и щедрост – качества, които са и отношение към света.
И днес, когато поводът го позволява, всичи ние, които сме имали щастието да бъдем зареждани както от утвърждаващата сила на философията на Димитър Вацов, така и от неговите човешки дела, да бъдем подкрепяни от твърдостта и лекотата, с която той утвърждава и за другите, можем да кажем от сърце, както с радост ще кажа аз, сега:
Благодаря ти, Митко! Нека утвърждаващата сила на философията ти устоява и расте!
Честит празник!