ОГЪН
Кой ще се скрие от огъня, който никога не спи?
Хераклит от Ефес
Методът на философската фантастика е съучастничество, тоест конспирация:
Не създаване на концептуални персонажи, а призо- ваване на демонични кон-спиратори. Апейрон Пиратът. Апейрон съпиратът.
Анаксимандър и Хераклит – съпиратите-авантюристи.
Пиратите са демонични конспиратори, те знаят, че бъдещето е Ад, Инферно, магмена маса, където форма и материя се смесват в чудовищен алхимически аламбик, над чиято философска пещ е надвесен, със загоряло и потно лице, демоничният божествен ковач, Хефест/Вулкан. Инферното на бъдещето не е пред тях, то не пред-стои, то е вътре, надълбоко, долу; затова пиратите-философи трябва да се спускат като сонди, като отвесен спазъм или като метеори, връхлитащи избухващата планета, възпламенявайки цялото. Пожарът на света. Всичко гори.
Всичко гори: пламтящият свят
Ignis mutat res.
Πάντα ῥεῖ: всичко тече.
Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει (Платон, „Кратил“, 402a). Това, което тече, което дава тласък на световния поток, е интензивност, сила: огънят.
„20. Климент Александрийски, „Стромата“, V, 105. Този световен порядък, който е един и същ за всич- ки същества, не [го] е създал никакъв бог и никакъв човек, но е бил винаги, е и ще бъде вечно съществу- ващ огън, който периодично се възпламенява и загас- ва [вечно жив огън, който се възпламенява и загасва ритмично].“28
Всичко тече, следователно всичко гори.
Световният огън, огънят, който движи света, не е божественият огън, който прекосява и разпръсква мрака, светлината на безкрайната и недосегаема трансцендентност. Нито пък адският огън, огънят на божествената справедливост и на изкуплението на греха. Както съ-пиратската стихия на апейрон, не е елемент на света наред с другите и като другите, а динамика, която променя всеки основен елемент преди той да стане субстанция; елементът на променящата динамика. Огънят е принципът на движението, движението вътре в света: импулсът на света, неговият ритъм, неговата сила. Движението е иманентно на субстанцията на света: то е единствената му субстанция.
Светът гори: светът е само огън.
Философия: пиромания
Да, философът трябва да е скитник по границите: онзи, който се отклонява от павираните пътища, или от опитоменинте вълни на морето, онзи, който в края на краищата отклонява курса на света, това отклонение е единствената възможна траектория за света, който не може да устои без да поеме риска да се отклони, да излезе извън себе си, да се подпали, да се трансформира, да бъде свой вулкан и следователно свой ад, следователно ковачница, следователно свое собствено бъдеще.
„Кой ще се скрие от огъня, който никога не спи?“ Светът гори: светът не е нищо друго освен огън. Всичко гори.
Всичко гори: хоризонти
Хераклит, наш съвременник. Прозорливият, който отговаря най-добре на тъмното изискване на нашето време. В този свят, „нашия свят“, света на тотализирания поток, възможността за иманентност на огъня става парещ въпрос: как да запазим чистотата на неговото движение? С какво огънят, който тече и се изправя в себе си – горящата тъкан на света, неговата непрекъснато движеща се совалка – се различава от генерализираното втечняване, което може би най-на- края ще потопи света, дори ще го подпали? Решаващият въпрос в тази може би необратима ситуация на трансформация изглежда по следния начин: как да устоим в тотализиращия поток, как да се съпроти- вляваме на поглъщането на всякаква възможност за трансформация – на способността на самия живот да се трансформира – без да унищожим възможността за възникване на събитието (на справедливостта, на свободата)? Как да съхраним полемичната динамика, като не я оставим да застине под въздействието на типизиращата статика на генерализираната ликвидификация (или ликвидация)?
Нека да утвърждаваме постоянството на формите в трансформацията, нека утвърждаваме метаморфозата на субектите в противовес на квази-субстанциалната флуидност на новите тотализиращи власти, нека да преоткрием и мобилизираме отново трансформиращата сила на praxis, не за да поставим от- ново изискването за трансформиране на света, а за да трансформираме неговата трансформация.
Да изгорим всички мостове и да тръгнем към друг свят? Да тръгнем точно към този свят. Пирати, подвизаващи се в самия край на света – в самата му челна част, за да променят курса му. Няма свят без движе- ние, няма движение без множество движения, без сложност на движенията, без дезорганизирано орга- низиране, предизвикващо насила движението: няма свят без сътресение.
Светът е подпален, всичко гори.
Всичко гори тук, където слънцето тежи като каменно небе. Където огънят пада върху нас.
Ела, тогава, изгаряща буря, погълни ни в окото си, в самото сърце на стихията, във вихъра на твоето движение.
Ние, спътници на Хераклит, хераклитоиди, настояваме.
Авиньон, юли 2010 г.