Май 1945 – май 2020
На този ден, *** май, преди 75 години изгоря Великият бог Пан.
На този ден, *** май 1945 г., в самия край на Втората световна война, няколко дни след падането на Берлин и в навечерието на капитулацията на нацистка Германия, при възникнал при неясни обстоятелства пожар във Flakturm Friedrichshain, бетонна противовъздушна кула, построена през 1941 г. от националсоциалистите в Берлинския парк Фридрихсхайн, изгаря част от колекцията на Картинната галерия на Берлин (тогава Музей “Кайзер Фридрих”). За да бъдат предпазени от военните действия, в смятаното за неразрушимо съоръжение са укрити творби от Берлинските музеи, най-вече с голям формат. Между тях, наред с творби на Донатело, Микеланджело, Тинторето, Караваджо, Ван Дайк, Рубенс, се намира и една от най-загадъчните творби на изкуството на новото време – картината, условно описвана като “Училището на Пан” на Лука Синьорели.
Загубената картина на Лука Синьорели представлява мащабно платно с размери 194 см / 257 см, грандиозен формат за края на Кватроченто. Платното на Синьорели действително е едно от най-големите в своята епоха. То е нарисувано в края на 15 в., най-вероятно около 1490 г., по поръчка не на някой друг, а на Лоренцо Великолепния, и е вероятно най-впечатляващата творба в колекцията му. След епохата на Медичите за картината няма сведения за близо два века, докато се появява отново в Палацо Пити в края на XVII в. През 1869 г. картината е открита на тавана на имението на Корси от художника и реставратор Анджело Трика; междувременно голите тела са се оказали покрити с “бричове”. Трика ги възстановява в първоначалния им вид, с което скандализира собственика на картината кардинал Корси. Така се стига до продажбата й. След ред премеждия, включително викторианска цензура в Националната галерия в Лондон, картината е придобита от Вилхелм фон Боде за Музея „Кайзер Фридрих“ през 1873. Така картината достига до Берлин.
Загадъчната картина на Синьорели включва шест централни фигури, разделени на две композиционни групи. В центъра на картината се намира младият бог Пан: красив дългокос и голобрад младеж, навел замислено глава, който на пръв поглед няма нищо общо с архаичния зооморфен аркадийски бог, ако изключим козите му крака. Богът е гол, покрит с мантия, извезана със звезди; седи на трон-скала, разтворил фронтално крака, заобиколен от своята свита. На главата си няма рога, но затова пък има корона: двурогият лунен сърп. Пан се намира между двама персонажи – възрастен мъж, който му говори, склонил глава към него и млад мъж, който му свири на сиринкс, докато на преден план има три странни фигури: изправена гола жена, полегнал млад мъж и още един възрастен мъж, подпрял се на тояга и гледащ напред. Богът слуша възрастния мъж, наклонен към него. Той също държи тояга или жезъл, другата му ръка е поставена върху крака му. Какъв е сюжетът на картината? Алегория ли е? На какво? Не знаем със сигурност. По-късните описателни заглавия на картината очевидно се основават на различни хипотези. Никоя от тях обаче не е сигурна, а още по-малко алегоричните интерпретации, за които ще стане дума по-късно. Доминиращите описания, следващи заглавията са: “Образованието на Пан” или “Училището на Пан” и “Дворът на Пан”.
Пожарът
Информацията за картината и нейното изчезване, до която днес може да се достигне е неясна, объркана и фрагментарна. Изненадващо, правоприемниците на Берлинския Mузей „Кайзер Фридрих“ (Музеят Боде) не предоставят детайлна информация за загубените творби. Най-пълна и систематична засега информация предоставя базираният в Магдебург Немски център за издирване на изгубени творби на изкуството (Deutschen Zentrum Kulturgutverluste), който поддържа и базата данни Изгубено изкуство. На основата на публикуваните от тях данни и откъслечни свидетелства в пресата от епохата (между които рецензия на Кристофър Норис), тук ще изложа всички известни детайли около унищожаването на Синьорелевия “Пан”.
Бомбардировките на съюзническите сили през нощта на 20 срещу 21 декември 1940 г. поразяват квартала около Museuminsel, Музейният остров в сърцето на Берлин. Поради опасенията на музейните служители се взима безпрецендентното решение за изнасяне на произведенията на изкуството в две от трите Flaktürmе. При построяването им се смята, че те не подлежат на разрушение при никакви обстоятелства. До днес повечето от осемте построени в Берлин, Виена и Хамбург Flaktürmе съществуват: те могат да бъдат видяни в парка Хумболдхайн в Берлин, в самия център на Виена и в Хамбург. Преместването на творбите към Фридрихсхайн започва през септември 1941 г. За тази цел заедно с други колекции на Държавните музеи е използван целият първи етаж на сградата, а по-късно и помещения на 2 и 3 етаж. Преместването по същество е завършено до септември 1942 г., а някои картини с голям формат от музейните подземия са прехвърлени по-късно. Между тях вероятно е и “Пан”, независимо, че точни данни не могат да бъдат открити. Поради напредването на съветските войски на Източния фронт, след консултация с отговорните министерства, музейната администрация решава да премести произведенията на изкуството извън Берлин, в солните мини “Кайзерода” в Тюрингия, но само месец по-късно решението е отменено от съображения за сигурност. По данните на датабазата Изгубеното изкуство в кулата във Фридрихсхайн остават 434 картини, най-вече с много голям формат, тъй като размерът им не позволява транспортирането им в количките в мината. След падането на Берлин, на 2 май 1945 г. бункерът е предаден на Червената армия. На 4 и 5 май на охраната на музея наново е позволен достъп до Противовъздушната кула. Независимо от взетите мерки по охраната й, на 6 май в хранилището избухва пожар, при който изгаря целият първи етаж, твърде вероятно с голяма част от картините. След пожара контролът върху кулата изглежда е преустановен. Забелязвани са свободно циркулиращи цивилни. Отново при неизяснени обстоятелства, седмица по-късно избухва втори пожар, в който вътрешността на кулата изгаря напълно между 14 и 18 май 1945 г. Двете кули са взривени през 1946 г. от Червената армия, но не са изцяло разрушени; по-късно са покрити с пръст и са превърнати в затревени и залесени хълмове в парка Фридрихсайн. Не става ясно при кой от двата пожара изгаря “Пан”, както не стават ясни причините нито на първия, нито на втория пожар. Ето така най-необичайното и смайващо изображение на бога, олицетворяващ природата, изчезва сред пламъци в едно чудовищно железобетонно съорежение, в края на най-чудовищната война на земята, обитавана някога от бог Пан.
Неясните обстоятелства на катастрофата несъмнено биха могли да подхранят всякакви фантастични предположения и да вдъхновят някой нов Дан Браун. Тази банална конспиративна фантазия обаче трудно би могла да се сравни с фантастичната съдба на една от най-смайващите и загадъчни творби на Новото време.
Картината днес е позната единствено благодарение на запазените няколко чернобели фотографии (най-важната от които е професионалната чернобяла репродукция в албума на Музея “Кайзер Фридрих”), както и една от малкото цветни фотографии на колекцията, но с по-малък формат и с далеч по-ниско качество. В дните на пандемична карантина Музеят Боде, наследник на бившия Музей “Кайзер Фридрих” организира онлайн изложба, посветена на загубените по време на войната творби. Първата представена творба е “Пан” на Синьорели, а репродукцията е обработена, подобрявайки значително качеството на запазената цветна фотография. Онлайн репродукцията в Google Arts&Culture e придружен от лаконична бележка на куратора, в която се набляга на иконичния поръчител, докато за художника няма и дума; самият бог Пан е описан като “бог на музиката”, а картината е обозначена като “Училището на Пан”.
Тази автономна нишка на блога е посветена на загадъчната творба на Синьорели и нейната загадъчна съдба, както и на загадъчното й изчезване.
Текстовете, които следват, не са нито изкуствоведски анализ, нито историческо разследване, а лаборатория по философска фантастика. Нейна конкретна цел е новият том от поредицата “Философска фантастика”, който ще носи името “Завръщането на Пан”.
За да почетем годишнината от изгарянето на Синьорелиевия Пан, тук ще се посветим на завръщането на Великия бог Пан.
6 май 2020