През 1580 г. юристът и философ-прогресист Жан Боден, един от най-прословутите ловци на вещици на всички времена, пише с ужас и изумление за свой предшественик, живял половин век по-рано и отдаден на нечестиви занимания с черната наука, светотатствено сравнил магическата мощ на Орфическите химни с тази на Давидовите псалми и отдал се на изследване на кабалистични формули, че творчеството му е подчинено на опита да призове великия демон Пан. Жан Боден е абсолютно прав, той е дори по-прав отколкото сам предполага, отколкото го предполага и самият обвиняем, който отдавна за съжаление не може да бъде изправен на позорния стълб на еретиците.
Апропо, обвиняемият съвсем навреме, доколкото така или иначе не му е оставало много време, се е отказал от опасните си младежки влечения. Демонът го е изоставил или по-точно друг, не по-малко опасен демон, е влязъл под кожата му. Този друг демон, сам той ловец на демони и призрачни съблазни, е подпалил огромна клада в центъра на града на обвиняемия обвинител, клада, на която самият той ще се озове година по-късно. Впрочем в същото време, в което красноречивият гонител на вещици, достопочтеният доктор Боден дава израз на своя справедлив гняв и неподправен ужас, един съименник на обвиняемия, по-точно собственият му племенник, пише съзвучно произведение, в което синтезира тайните знания на своя чичо с праведния план на господин Боден, преминавайки от творческа към практическа дейност и вдъхновявайки лов на вещици в земите, където до преди десетилетия се е подвизавал неговият чичо, почитателят на великия демон Пан. По това време в семейните владения на братовчедите на покровителя на неговия чичо стои огромна картина, изобразяваща светотатствено в канонична композиция Пантократорът, Вседържител на света – не християнския бог, а същия този козлокрак и коронован с лунен полумесец велик демон Пан.
Лука Синьорели, „Пан“, ок. 1490 г.
Векове по-късно, същата тази нечестива картина, изобразяваща по думите на Вазари dei ignudi, голи богове, мигрира на север, където, след като краси храма на изкуството на не коя да е столица, изгаря в огъня – но не този запален от ловеца на вещици, а всеунищожителният огън на една опустошителна война, изгорила на клада голяма част от света: милиони нови вещици, слуги на дявола и потомци на Юда. Тази картина нарицателно се описва като „Дворът на Пан“ или „Свети Пан“. Тя (вероятно) изгаря в Берлин (може би) на 6 май (или на 16-ти?) 1945 г. Тя принадлежи на четката на Лука Синьорели. Поръчана е от братовчеда на покровителя на обвиняемия почитател на бог Пан, по-късно подчинил се сам на друг велик демон, както стана дума, изневерявайки на своя покровител.
Обвиняемият почитател на демона, когото доктор Боден със съжаление не успява да качи на ешафода, е небезизвестният автор на “Речта за достойнството на човека”, Oratio de hominis dignitate, Пико дела Мирандола, а новият демон, на когото той се кланя, носи името Джироламо Савонарола, обесен и изгорял на кладата на 23 май 1498 г. на същия площад Синьория, Piazza della Signoria, на който година по-рано, на 7 февруари 1497 г., е организирал прословутата Клада на суетата, Falò delle vanità, която великият демон Пан по чудо е преживял, за да се завърне към огъня пет века по-късно в разрушената столица на империята на новия Антихрист. Неговият племенник пък, Джовани Франческо Пико дела Мирандола, е авторът на прелюбопитния диалог La strega o delle illusioni del demonio (1523), вдъхновен от най-големия бестселър на демонологията и практическо пособие за преследването на вещиците за всички времена, Malleus Maleficarum, „Чук за вещиците“ на Крамер и Шпренгер, публикуван през 1487 г., десетилетие преди Кладата на суетата, тоест съвременен на демона Пан.
Жан Боден, Dæmonomania, фронтиспис и титулна страница на хамбургското издание на Томас фон Виринг от 1693 г.
Публикуваната век по-късно, през 1580 г., De la démonomanie des sorciers (“За демономанията на магьосниците”) на Жан Боден, преживява на свой ред шест издания до 1604 г. Тя описва договорния характер на вещерството и дава множество примери, пропускайки Фауст, но непропускайки прославения му модел, авторът на De occulta philosophia, Агрипа от Нетесхайм, в чийто прословут черен пудел, убеден е Мосю Боден, трябва да виждаме въплъщение на един от онези козлоноги демони, на чийто култ е посветен и шедьовъра на Синьорели. “Демономанията” се опълчва срещу практиките на гражданското право, прилагани към вещиците и вещерите. Прогресистът Боден цени високо приноса на печатната машина; а би ли могло да бъде другояче, при положение, че именно тя прави неговата “Демономания” бестселър, по време, по което странстващият Ноланец публикува своите колкото мегаломански, толкова и еретични фурори. За жалост на Боден не му достигат шест години, за да види как самият папа Климент VIII сякаш е чул съвета му, подготвяйки своята клада в чест на новото XVII-то столетие: еретическата клада за Бруно Ноланеца, изгорял жив на 17 февруари 1600 г. на Кампо деи Фиори във Вечния град.