Ханс Балдунг Грин, „Вещици“, ок. 1508
*
Вещици на времето, Weather Witches, те димят през нас, те димят като оста на времето. Вижте ги как размятат рижите си гриви във небето, как яздят огнедишащите котки, как кълбят материята на нощта, плътта на облака, тези тежки ефирни тела, тези неовладяеми, неоползотворими, неустоими субстанции.
*
Те властват над бурята, вулкана, облака. Те са нямата закана на атома, те дробят ядрото като ускорител, ядрена параферналия. Всеки миг в тръбата им е съзвездие от време, разбиване на галактики. Яйцето на козела, черното яйце на котката, на вещерското дете, ето, каймакът на черните галактики се пресича. Вещерската гостба дими като вулкан, дими на мандрагора и здрачът я облизва с изгладнял език, а мишките звънят като мъниста по колбите на алхимическата злост.
*
Вещиците на Балдунг Грин ни посещават нощем, но и денем, рано сутрин, често пъти неочаквано, но винаги ритмично. Те са чудеса, които дишат плът и яздят дим. Вещици мои, вещици безразлични, зли красавици, туловища от мрачна радост, тук завийте в ъгъла на времето, тук огъвайте все повече и повече пространството, натягайте. Не, не ставайте разумни, не бъдете раболепни пред изкуството на мага. Също като вас, и аз съм страдаща, терзаеща душа, също като вас, сияйна плът и мрак, нищо общо със човека.
Фрагменти от „Вещици на времето“, 31 октомври – 1 ноември 2014
Публикувани в Боян Манчев, „Зима: вещици, комети“ (Метеор, октомври 2020)