Работата на швейцарската художничка Биниа Верли Sternenschrift, „Писанието на звездите”, представлява тайнствено действие, създаващо енигматично „писание”. Зад очароващата визуална „повърхност” на тази работа откриваме сложна художествена операция – серия от технически действия, трансформации на медията и материала, които определят ефекта, без да редуцират нито процеса, нито резултата. Така резултатът е не само художествена творба, а и нова онтопойетическа форма: писанието на звездите. Подкопавайки рамката на модерния научен поглед върху света, Верли се завръща към хилядолетна традиция, достигаща до „Метеорологията”, Μετεωρολογικά, Meteorologica или Meteora, на Аристотел и по-специално до „Книга на знаците” на неговият ученик Теофраст, опитвайки се да въплъти хипер-семиотичната вяра на предмодерните хора в meteora, небесните явления. Тя създава чудодейно устройство, за да позволи на естествените природни сили отново да пишат своите енигматични руни, йероглифи или чудовищна небесна система от знаци.
Bignia Wehrli, Sternenschrift (08.08.2012 – 14.8 km Tagesweg), 2014
Зад сложната медия, за коята става дума тук, стои материална субстанция, свързана с пространствената траектория, измината от човешкото тяло – маршрут на работа. Писанието на звездите се оказва „дубликат” на маршрут, проследен с GPS устройство: маршрутът на упорстващия в земеделската работа баща на авторката (фермер-аматьор, по професия физик), чиято продължителност заема цял работен ден, от сутрин до вечер. Човешкото тяло се явява като невидимия материален посредник на художествената операция. Невидимото в небесната тъкан на звездните писания тяло на бащата, обаче се явява като детерминиран агент, чието упорство като че ли осигурява гравитационната интензивност, необходима, за да се улови енергията на небесните деятели – звездите, и за да фокусира небесното им мастило, светлината им в сложно устройство-писалка, пишещото устройство на звездата: Sternenschift.
Тук или никъде другаде можем да поемем риска да твърдим, че създаденото от Верли устройство, Звездната Писалка, правеща възможно Sternenschrift, бележи радикална (посткантианска или радикално кантианска?) промяна, а именно инверсията на позицията на субективния деятел: не човешкия разум, а въобразяващата си – създаващата образи – звезда. Звездата, която си представя собственото си продължение като отпечатък. По този начин звездата действа като деятел върху възприятието, незабележимо действие върху бездната на възвишеното спящо небе, маелстрьома на тъмните сили на вселената. От една страна звездата е проектирана върху хартията: нейната интензивност по този начин е разпръсната. От друга страна обаче тя абсорбира, улавя и отпечатва върху кожата на небето тялото на ходещия човек – тялото на физикът-фермер от Щернберг, Брегът-на-звездите.
Анонимната звезда създава небесна хореография, пише χώρα, chora, нов астрологически знак – трансформира звездата в множественост. Множественост на архаично чудовище, или чудо – θαῦμα, thauma. Устройството на Верли установява рамка на космо-театрално изобретение на пишещите звезди: Космо-Театър, в който всяка звезда се явява като сингуларно нещо и следователно деятел. Деятел на сингуларна писменост – уникален цвят и неповторими ритмични модели, различни форми на концентрация и внимание, на присъствие.
В крайна сметка, работата на Верли може да бъде възприета като изключителен пример за нов вид художествена операция: художествена операция, в която медиите се явяват като динамичен трансформатор и инжектират автономна деятелност и следователно автономна воля в неодушевен предмет. По този начин отварят възможност за не-човешки актьори да излязат на сцената на (художественото) производство на смисъл. Същевременно в тази операция субстанцията на човешкото тяло – субективната консистентност – не е изтрита. Тя се превръща в нещо сред нещата: сила във вихъра на космическите сили, сила на афекта. Невидимото присъствие на ходещото човешко тяло (потенциален „обичаен” обект на естетическа репрезентация) се превръща в динамична схема-модел за Космо-Театър – театър, в който контингентната хаотична сила-въображение на стихиите е поканена да действа. Това обаче не е нова квази-алхимическа операция, наивно проектираща микрокосмоса върху макрокосмоса. Въображението и техническата потенция, deinos-ът на артиста, осъществява трансфер от дейността на въображението – от продуктивното въображение, към въображението, произвеждащо образи и знаци – към небесните явления, meteora, към звездите.
Така писанието на звездите, Sternenschrift, се явява като Театър на Чудесата.