Боян Манчев

Main content and navigation area

Боян Манчев

Боян Манчев (София, 1970) - философ и драматург.
Фотография: France Lamorlette

Боян Манчев (София, 1970) е философ и драматург.

Доцент към Департамент “Изкуствознание и история на културата” на НБУ, където преподава философия и теория на изкуството и културата; професор в Берлинския университет за изкуства, където преподава философия и съвременна критическа теория; гост-професор в СУ „Св. Климент Охридски” и Университета Холинс (Вирджиния / Франкфурт). Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010). Манчев е изнасял лекции в множество европейски, американски и азиатски университети и културни институции, организирал е ред конференции и публични форуми в областта на философията, съвременното изкуство и политика и е сътрудничил на проекти на CIPh, EHESS, CNRS, Palais de Tokyo, CND (Париж), Haus der Kulturen der Welt, Volksbühne, Sophiensaele, NBK  (Берлин), IWM, MUMOK, Tanzquqrtier (Виена), ZKM (Карлсруе), Kolleg Friedrich Nietzsche (Ваймар), Apexart, PS1 (Ню Йорк), BAK (Утрехт) и др. Сътрудничи и участва в дебати с водещи философи и теоретици от различни поколения; включва се като теоретик, драматург или изпълнител в проекти на театрални режисьори, хореографи и художници (между които Борис Шармац, Тим Етчелс и Адриан Хийтфилд). Съавтор (с режисьорката Ани Васева) на театралните текстове “Пиеса за умиране” (2010) и “Франкенщайн, или Новата Пандора” (2011) и автор на “Фаетон: Изверги” (2013). Боян Манчев е автор и на философския текст за театър “Дъщерите на Пандора”, поръчан от Vierte Welt Kolaborationen (Berlin) и поставен от Дирк Сислак и Анет Хардеген. Заедно с Ани Васева и Леонид Йовчев е съосновател на “Метеор”. Куратор и автор на каталога на изложбата „По никое време“ (СГХГ, 2011).

Боян Манчев е автор на седем книги и близо двеста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски,  японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици. Публикувал е на френски език книгите L’altération du monde. Pour une esthetique radicale (Lignes, 2009) и La Métamorphose et l’Instant – Désorganisation de la vie (La Phocide, 2009). На италиански език публикува Miracolo (Lanfranchi, 2011). На български език е издал книгите Невъобразимото. Опити за философия на образа (НБУ, 2003), Тялото–Метаморфоза (Алтера, 2007) и Логика на политическото (ФСХИ / Изток-Запад, 2012). Съставител и редактор на ред издания, между които броевете на списанието Rue Descartes 64: La métamorphose“ (PUF, 2009) и Rue Descartes 67: Quel sujet du politique? (PUF, 2010, в сътрудничество с Рада Ивекович и Габриела Бастера), включващ текстове на Антонио Негри, Шантал Муф, Ернесто Лакло, Етиен Балибар, Нанси Фрейзър, Жюдит Рьовел и др. Преводач на български език на Corpus на Жан-Люк Нанси (ЛИК, 2003).

Член на редакционните колегии на сп. Критика и хуманизъм (София), Lignes (Париж), Materiali Foucaultiani (Рим / Париж), Stasis (Санкт Петербург), Transeuropéennes (Париж), Transeuropa (Лондон), изследователската мрежа Terra (Париж) и издателство La Phocide (Париж / Страсбург).

Заниманията на Манчев през последните две десетилетия са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Развива последователно проекта за философия на метаморфозата, основан на идеята за динамична модална онтология. В тази перспектива Манчев работи върху и развива последователно онтологически, модални, етически и естетически категории като метаморфоза и алтерация (видоизменение, altération); материя, форма и трансформация; потенциалност и енергия; хаос и комплексност; случайност и необходимост; дезорганизация и устояване (персистентност, persistance); органично и неорганично (изкуствено, чудо-вищно); техника, природа, неща и безформено; възможност, желание и необходимост; действителност, ефективност и истина, артикулирани в съответствие с опита за предлагане на нови възможности за мислене на формите на свят и живот, на субекта и тялото-субект, на статута на философската идея и/или понятие, на категориите пойезис, образ и повествование, както и на политическите въпроси за субекта, общността, борбата, промяната, решението, справедливостта. От особена значимост за работата Манчев са методите, определени като модален анализ, свръхкритика, алтерконцептуалност и философска фигурология или фантастика.

Свалете избрана библиография