Как се „тематизира“ времето? Възможна ли е подобна операция? Какво означава време-обект? А време-субект?
Доколко насищането с нематериална енергия може да интензифицира пространството на образа и доколко то може да организира това пространство?
Какво означава „насищане“: насищане с време? Как пространството се трансформира от вместилище в силово поле? Какво означава овладяване на пространството? А „освобождаване на времето“? Можем ли да овластим пространството, освобождавайки времето? Овладяване, освобождаване от кого и за кого? Какво ни гледа?Фротажите от цикъла „Rеsentimenti“ на Милко Павлов се опитват да отговорят на тези въпроси. Тяхната техника едновременно поставя въпрос и дава отговор. Графитът – медията-материя се втрива в материята на хартията, картона или платното – на големия формат – и така, вместо да фиксира времето, го разстила като повърхност, като концентрация и разсейване. Графитът е облак, метеорологичен фронт, преход от потенция в актуалност, която не е редукция на потенцията. Графитът е мъглявина, която разтваря повърхността и следователно от-мества, отменя фиксацията на времето на застиналия образ. Времето тук се разтваря като змиевидно съзвездие, като черна дупка на образа. Графитът е техника-материя и образ, в която преминава бунтът на ръката-инструмент. Той е ставане-време на материята на живота. Ставане-материя на времето на живота. Ставането-материя на времето е наречено от Милко Павлов „дематериализация“. По думите на художника „дематериализирането“, ставането-рисунка, е процес на „влизане във времето“. Фротажите на Павлов не са рисунка, а ставане-рисунка, те са динамиката на потенцията, тоест динамиката на динамиката. Дематериализацията, като ставане-рисунка, е ставане-материя на времето.
Милко Павлов (1956), Resentimenti 12, 2023, графит върху хартия, 157х350 см.
Resentimenti 17, 2024, графит върху хартия, 157х300 см.
Работите са част от планираната за 2056 изложба „100 години Милко Павлов“
Фротажите са месиански, защото прекъсват времето, и същевременно анархични, защото не го приключват, а разпалват множеството на началата му, огнището на винаги избухващите наново искри, на разпръсващата се материя, на прорастващата през гроба ръка, през космическия прах на графита, на въглерода, на звездната глина. Графитът е материя на времето. Тук времето не приключва, а започва като материя, тоест като образ. Ето затова то е по никое време.