Боян Манчев

НОВИЯТ АТАНОР

Начала на философската фантастика

Метеор, София, 2019/2020

Новият Атанор е начало на поредицата от книги на Боян Манчев “Философска фантастика”. Всеки том на Философска фантастика се състои от автономни книги,  различaващи се по форма и обем, но обединени от обща насока. Настоящият Първи том включва Пролога “Начала на философската фантастика”, следван от първите пет опита: “Опасностите на философията”, “Апейрон, Безмерният”, “Огън”, “Хаос” и “Освободеният Хаос” – експериментални философски текстове, писани по протежение на предходното десетилетие.

Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма. Философската фантастика е работа на философията в модуса на желанието. Тя иска да изобрети Новия Атанор, новата философска пещ, необходима за трансформирането на философската субстанция, за кристализирането й като lapis philosophorum, като философски камък.

Пролегомените на Философската фантастика привидно не поставят централен проблем, нямат строго очертано поле на изследване, тема, обект и метод. Същевременно, те съвсем не са самоцелен експеримент или методологическо упражнение. Корпусът им, седиментирал през десетилетието, е прекомпозиран многократно. Включените в Първия том опити разтварят хоризонта на началото – на началата. Те не поставят начален въпрос, а начеват търсене, фантастично действие. Така те по необходимост се сблъскват с въпроса за началото, но и с въпроса за предела – пределът на философията, пределът на мислимото, пределите на света. Пределно мислене, пределен опит, свят на предела. 

Първият хвърлей на философската фантастика може и да е само хвърлей на причудлив камък от морския бряг във вълните на Анаксимандровото море. Но устремът на този хвърлей е необходим.

Начална аксиома на философската фантастика: фантазията е самата сърцевина на света. 

Тя е светотворяща мъглявина.

АЛХИМИЯ НА ПРИРОДАТА: НОВИЯТ АТАНОР

Атанор – философската или космичeската пещ (от арабското at-tannūr [رونتلا], „фурна“, „пещ за хляб“, „топъл извор“), е алхимическо устройство за поддържане на постоянна температура, необходима за процеса на алхимическо трансформиране на субстанцията, на кристализирането й като lapis philosophorum, като философски камък.

“Всяка природа се назовава магьосница” (Марсилио Фичино, „Коментар върху Платоновия Пир за любовта“, прев. Цочо Бояджиев). Според Фичино самата природа е магьосница. Тоест природата е алхимичка. Нашата задача, следователно, е да въобразяваме магическия Атанор на самата природа. Затова, Новият Атанор. 

Горивото на Новия Атанор са алхимическите образи, фигурите, които се синтезират в чисти понятия, в материята на философския камък: на философския кристал. Ние си поставяме за задача да изследваме кристализацията на понятията: синтезът на продуктивното въображение на природата. 

Ядреният реактор на образите, ядреният реактор на идеите, това е Новият Атанор. 

СЪДЪРЖАНИЕ И ДАННИ ЗА ИЗДАНИЕТО

Метеор – Книги

В началото на издателската дейност на Метеор беше желанието да произвеждаме сами своите книги – тези на членовете на театралната група Метеор и техни близки съмишленици. Да ги произвеждаме в смисъла на гръцкия ποἰησις, едновременно творчество и материално производство: тоест, отвъд авторските и редакторските задачи, да полагаме целенасочени усилия за художествения и графичния дизайн и изработката на книгата, обединявайки група съучастници в общ производствен процес. 

Всяка книга носи отпечатъците на творческата дейност на ред специалисти. Метеор си поставя за цел да открои тези често оставащи в сянка творчески усилия, без които материалната реалност на книгата не би била възможна, представяйки дейността на създатели на шрифтове и типографи, графични дизайнери и художници, автори на предпечатна подготовка и печатари. Метеор се стреми да утвърждава вкус, който не е подчинен единствено на безпорядъка или суетата на деня, а изявява дълбоко отношение към живота на книгата като нещо повече от предмет или “културен продукт”: към живота на текста, но и към тялото на книгата – книжно тяло със своеобразно присъствие и излъчване, с материална и афективна история. 

В това усилие черпим вдъхновение от традицията на графичния дизайн и художественото оформление и илюстрацията в България, достигнала в рамките на по-малко от век върховете на световните тенденции; традиция до голяма степен пренебрегвана или забравена днес от масовото книгоиздаване. В това отношение Метеор не претендира за изключителност, а желае да споделя удоволствието, но и отговорността за създаването на хубави книги. Да постоянства в тази отговорност. 

Вярваме, че силата на мисълта се нуждае от смелост и непримиримост, както и от воля за форма: воля за експериментиране с форми, неограничени от доминиращите символни порядъци; воля светът да бъде чудодейно място, приключенски стремеж към свобода. Както подсказва името на групата, вестителят на Метеор е блестящото и ефемерно тяло на метеора: непредвидено, непредвидимо, може би неясно и дори зловещо, но при все това чудодейно тяло. Тяло, което би могло да порази земната повърхност, но най-вероятно да изгори в небето, оставяйки след себе си единствено красива следа. Ние сме отвъд възвишеното апокалиптично въображение; не се стремим към глобалната шокова стойност на крайната катастрофа. И все пак си въобразяваме цветове от космоса, невидими територии и невъобразими форми, които могат да избликнат от ненадейния му пламък. 

(из вложката към Новият Атанор)

*

Избраният за корицата шрифт Милка (Milka) има специална история. Той е посветен на една от най-забележителните фигури в българската типография – художничката Милка Пейкова (1919-2016), създателката, съвместно със съпруга си Георги Ковачев, на Гримил, първия български шрифт за висок печат с българска форма на кирилица, определян често като един от най-добрите български шрифтове. Същевременно Милка Пейкова е автор на великолепни рисувани шрифтове за корици на детски книги и учебници, чийто неповторим стил е добре познат на израсналите през 60-те и 70-те години на миналия век. Шрифтът Милка е директно вдъхновен от рисувани шрифтове на Милка Пейкова и е създаден за lettersoup от Ботьо Николчев, Адам Твардох, Андреас Айгендорф и Ани Петрова в сътрудничество с Милка Пейкова. Избрахме шрифта Милка от една страна защото геометричните му пропорции, футуристичното му, едновременно стабилно и динамично присъствие, отговаряха перфектно на замисъла на началния проект. Изборът обаче имаше и символично измерение: през 2019 г., годината на издаването на „Новият Атанор“, се навършиха сто години от рождението на Милка Пейкова.

Шрифтът Милка ни беше любезно предоставен от създателя на lettersoup Ботьо Николчев, за чието съмишленичество и подкрепа – за това и за други издания на Метеор – изказваме своята признателност.

Самият проект за корица беше обсъждан и разработван продължително на основа на идея на автора. Във връзка с търсенията ни художникът Стефан Дончев нарисува проект за корица със специално разработен шрифт, запазен за бъдеща изненада. Превръщането на заглавието в геометричен, почти магически ребус, беше търсен ефект: то отговаря на алхимическия образ на Атанора, алхимическата философска пещ. Оказа се, че не са много шрифтовете, които, подобно на Милка, позволяват подобна симетрия: шрифтът се основава на съвършени геометрични пропорции, осигуряващи му интензивна архитектоника и експресивност.

(Информацията е заета от с. 279 на Новият Атанор)

*

Снимките на Боряна Пандова на “Новият Атанор” на свой ред представляват опит за необичайна за книга фотография, изявяваща както графичните силови линии, така и неочаквана и експресивна “физиономия” на корицата. 

*

Книгата беше публикувана в навечерието на Коледа 2019 г. и премиерата й беше планирана за първия ден на пролетта.