Насред жежкото лятно пладне, в привидно най-баналния момент на деня, когато времето следва обичайния си ход и сякаш нищо не може да го наруши, когато опасност не може да бъде въобразена, изведнъж сякаш ходът му се преустановява: времето спира да тече. Мигът застива: сякаш крилата на пеперудите, които се доближават до разцъфналите пролетни цветя, застиват, сякаш жуженето на пчелите застива, въздухът спира да трепти, всичко едновременно се движи и едновременно е замряло. Времето е спряло. Какво е това?
Какво е това? Какво е това усещане? Каква е тази парализа на нормалното? Каква е тази необичайна сила, която сковава времето, така че то сякаш излиза от ставите си и остава парализирано? Какво спира хода на пролетта?
Гърците имат име за този миг на застиване, последвано от усещане за предстояща, неизбежна опасност, парализиращ ужас. То се нарича паника. Думата “паника” назовава близостта на бог Пан.
* * *
Паниката е близостта на Пан. Бог Пан дебне, той е невидим, но той е навсякъде.
Той е в крилете на пърхащата пеперуда, в полюляващите се над извора клони на върбата, той е в несигурно застиналите очертания в лятната мараня – над извора, в шубрака, в тази напечена от слънцето горска просека, ето там на поляната, обградена от високи тъмни борове, стърчащи в бялото от жега небе. Там, в храста, там, навсякъде, във всичко. Тук.
Методът на философската фантастика е съучастничество, тоест конспирация:
Не създаване на концептуални персонажи, а призо- ваване на демонични кон-спиратори. Апейрон Пиратът. Апейрон съпиратът.
Анаксимандър и Хераклит – съпиратите-авантюристи.
Пиратите са демонични конспиратори, те знаят, че бъдещето е Ад, Инферно, магмена маса, където форма и материя се смесват в чудовищен алхимически аламбик, над чиято философска пещ е надвесен, със загоряло и потно лице, демоничният божествен ковач, Хефест/Вулкан. Инферното на бъдещето не е пред тях, то не пред-стои, то е вътре, надълбоко, долу; затова пиратите-философи трябва да се спускат като сонди, като отвесен спазъм или като метеори, връхлитащи избухващата планета, възпламенявайки цялото. Пожарът на света. Всичко гори.
Всичко гори: пламтящият свят
Ignis mutat res.
Πάντα ῥεῖ: всичко тече.
Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει (Платон, „Кратил“, 402a). Това, което тече, което дава тласък на световния поток, е интензивност, сила: огънят.
„20. Климент Александрийски, „Стромата“, V, 105. Този световен порядък, който е един и същ за всич- ки същества, не [го] е създал никакъв бог и никакъв човек, но е бил винаги, е и ще бъде вечно съществу- ващ огън, който периодично се възпламенява и загас- ва [вечно жив огън, който се възпламенява и загасва ритмично].“28
Всичко тече, следователно всичко гори.
Световният огън, огънят, който движи света, не е божественият огън, който прекосява и разпръсква мрака, светлината на безкрайната и недосегаема трансцендентност. Нито пък адският огън, огънят на божествената справедливост и на изкуплението на греха. Както съ-пиратската стихия на апейрон, не е елемент на света наред с другите и като другите, а динамика, която променя всеки основен елемент преди той да стане субстанция; елементът на променящата динамика. Огънят е принципът на движението, движението вътре в света: импулсът на света, неговият ритъм, неговата сила. Движението е иманентно на субстанцията на света: то е единствената му субстанция.
Светът гори: светът е само огън.
Философия: пиромания
Да, философът трябва да е скитник по границите: онзи, който се отклонява от павираните пътища, или от опитоменинте вълни на морето, онзи, който в края на краищата отклонява курса на света, това отклонение е единствената възможна траектория за света, който не може да устои без да поеме риска да се отклони, да излезе извън себе си, да се подпали, да се трансформира, да бъде свой вулкан и следователно свой ад, следователно ковачница, следователно свое собствено бъдеще.
„Кой ще се скрие от огъня, който никога не спи?“ Светът гори: светът не е нищо друго освен огън. Всичко гори.
Всичко гори: хоризонти
Хераклит, наш съвременник. Прозорливият, който отговаря най-добре на тъмното изискване на нашето време. В този свят, „нашия свят“, света на тотализирания поток, възможността за иманентност на огъня става парещ въпрос: как да запазим чистотата на неговото движение? С какво огънят, който тече и се изправя в себе си – горящата тъкан на света, неговата непрекъснато движеща се совалка – се различава от генерализираното втечняване, което може би най-на- края ще потопи света, дори ще го подпали? Решаващият въпрос в тази може би необратима ситуация на трансформация изглежда по следния начин: как да устоим в тотализиращия поток, как да се съпроти- вляваме на поглъщането на всякаква възможност за трансформация – на способността на самия живот да се трансформира – без да унищожим възможността за възникване на събитието (на справедливостта, на свободата)? Как да съхраним полемичната динамика, като не я оставим да застине под въздействието на типизиращата статика на генерализираната ликвидификация (или ликвидация)?
Нека да утвърждаваме постоянството на формите в трансформацията, нека утвърждаваме метаморфозата на субектите в противовес на квази-субстанциалната флуидност на новите тотализиращи власти, нека да преоткрием и мобилизираме отново трансформиращата сила на praxis, не за да поставим от- ново изискването за трансформиране на света, а за да трансформираме неговата трансформация.
Да изгорим всички мостове и да тръгнем към друг свят? Да тръгнем точно към този свят. Пирати, подвизаващи се в самия край на света – в самата му челна част, за да променят курса му. Няма свят без движе- ние, няма движение без множество движения, без сложност на движенията, без дезорганизирано орга- низиране, предизвикващо насила движението: няма свят без сътресение.
Светът е подпален, всичко гори.
Всичко гори тук, където слънцето тежи като каменно небе. Където огънят пада върху нас.
Ела, тогава, изгаряща буря, погълни ни в окото си, в самото сърце на стихията, във вихъра на твоето движение.
Ние, спътници на Хераклит, хераклитоиди, настояваме.
Авиньон, юли 2010 г.
Фрагменти от „Новият Атанор“, Книга „Огън“, с. 103-115.
Волята е метеорологичната мяра на събитието. Емпиричната тъкан вплита невроните в съзвездията, но единствено чрез загадъчната педантичност на формообразуването, което наричаме съществуване. На своеволното достойно устояване.
Емпедокле, магьоснико, ти, въплътена ентропийо, ти повярва на чудото на дима.
Но не и желязото на сандала ти. Той устоя.
Чудото на сандала ти, пътешественико, ще разкаже чудото на Хефест и Хермес в едно. Меркуриий, живак, бързотечен самолет, небесният жених на твърдата непроницаема субстанция, в която инжектира етера на тайната.
Да, решението устоява. Престъпно и просто, то не винаги е летално, дори и Емпедокъл, Хераклит и Митридат, Бруно, Бенямин и Вейл да са решили друго. Защото решението е винаги решение другояче. Не се решава без да се срешиш другояче. Няма сресване без чорлав хаос. Няма прическа без дивата неизкоренима страст на живото, на палавия бесен косъм.
Да решиш е да решаваш другояче.
Да противоходиш, да противостоиш, да устоиш. Каква е мярата на решението?
Как е право решението? Как се мери и премерва правилно? Как стреля и уцелва без да цели себе си? Как.
Решението изтъкава противофинално смисъла – кристалът на събитието – във времето.
Решението изявява (алтер-актуализира) волевия заряд; то го склонява, така както волята склонява ефектите на решението, разпръсналите се по събитиийната повърхност сигнали: невроналното разпръсване на форията, на силата на удоволствието.
Волята е термодинамичната лаборатория на субекта.
Така субектът, совалката на потенциалността и следователно времето, фория на формата-решение, тъче тъканта на истината.
Изискването на философията е изискването на безграничното и поради тази причина философията е това, което изисква безгранично. Затова философията изисква пиратство. Философията е действие на безгранично изискване. Поради тази причина философията започва с безгранично желание. Философията изисква възможността за безгранично желание.
Следователно философията е модална. Тя е модус; тя действа чрез и за модалната потенциалност на света, модалната потенциалност-свят. Философията, както изкуството, науката, религията и политиката, се явява като актуалност на потенциалните модалности на света. Анаксимандър и Хераклит изобретяват философията като модализират мисълта като потенциалност на света. Аристотел, Спиноза, Кант и романтиците го следват.
Философията изисква свят, тя е изискване за свят – воля за свят. Тя е стремителна модалност за свят.
Философията експериментира – изобретява модалности – възможности на мисълта и действието. Философията е действието-изискване. Движение напред. Затова въпросът е активен модус, а не призрачна мета-субстанция. Философията е действие-изискване, тоест потенциалността на действието – или действието на потенциалността, energeia-та на dunamis, което среща трите фундаментални модалности: възможността, желанието и необходимостта.
Безграничното желание разширява възможността.
Желанието започва там, където хоризонтът на възможността надвишава хоризонта на необходимостта.
Възможността на безграничното желание е необходимостта.
Какво иска философията? Това е нашето изискване-въпрос.
Какво иска Хераклит?
Субект, желанието иска субект. Затова: философията иска Аз.
Затова: философията иска теб.
Философия, модалност
Философията познава нещата такива, каквито са, казва Шелинг. Философията познава нещата такива, каквито трябва да станат; такива, каквито трябва да бъдат, ще кажем ние.
Устояващото постоянство на мисълта означава воля за свят.
Провокативното заглавие на новия брой на списание Lignes„За един нов интернационализъм“ звучи несвоевременно актуално насред пандемичното затваряне на изглеждащите до неотдавна като отживелица национални граници. Замисленият в края на миналата година брой, съставен от философа Фредерик Нера, включва текстове на Кристин Рос, Жан-Люк Нанси, Сузана Линдберг, Боян Манчев, Артьом Магун, Бернар Стиглер, Франко Берарди-Бифо, Сиди-Мохамед Баркат, Дали Жиру, Марсиа Кавалканте, Серж Кадрупани и Фредерик Нера.
Списание Lignes, създадено от писателя Мишел Сюриа през 1987 г., е едно от най-влиятелните философски списания, което наскоро чества своята тридесета годишнина. Между членовете на редакционната му колегия и измежду първите му автори са Морис Бланшо, Робер Антелм, Костас Акселос, Жан Бодрияр, Жак Дерида, Филип Лаку-Лабарт, Жан-Пол Кюрние, Рьоне Шерер, Ален Бадиу, Жан-Люк Нанси, Енцо Траверсо, Жак Рансиер, Ален Броса, Жакоб Рогозински, Фети Бенслама, Вероник Берген, Жорж Диди-Юберман, Матилд Жирар, Ален Жюньон, Фредерик Нера. Боян Манчев е член на редколегията от 2008 г. насам и в последните петнадесет години участва в повече от петнайсет броя на Lignes.
Новият Атанор е начало на поредицата от книги на Боян Манчев “Философска фантастика”. Всеки том на Философска фантастика се състои от автономни книги, различaващи се по форма и обем, но обединени от обща насока. Настоящият Първи том включва Пролога “Начала на философската фантастика”, следван от първите пет опита: “Опасностите на философията”, “Апейрон, Безмерният”, “Огън”, “Хаос” и “Освободеният Хаос” – експериментални философски текстове, писани по протежение на предходното десетилетие.
Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма. Философската фантастика е работа на философията в модуса на желанието. Тя иска да изобрети Новия Атанор, новата философска пещ, необходима за трансформирането на философската субстанция, за кристализирането й като lapis philosophorum, като философски камък.
Пролегомените на Философската фантастика привидно не поставят централен проблем, нямат строго очертано поле на изследване, тема, обект и метод. Същевременно, те съвсем не са самоцелен експеримент или методологическо упражнение. Корпусът им, седиментирал през десетилетието, е прекомпозиран многократно. Включените в Първия том опити разтварят хоризонта на началото – на началата. Те не поставят начален въпрос, а начеват търсене, фантастично действие. Така те по необходимост се сблъскват с въпроса за началото, но и с въпроса за предела – пределът на философията, пределът на мислимото, пределите на света. Пределно мислене, пределен опит, свят на предела.
Първият хвърлей на философската фантастика може и да е само хвърлей на причудлив камък от морския бряг във вълните на Анаксимандровото море. Но устремът на този хвърлей е необходим.
Начална аксиома на философската фантастика: фантазията е самата сърцевина на света.
Тя е светотворяща мъглявина.
* Атанор, фрагмент от книгата на Хайнрих Кунрат „Истинно съобщение за Философския Атанор, неговата употреба и ползата от него“ (Warhafftiger Bericht Von Philosophischen Athanor, Und Dessen Gebrauch Und Nutzen [Magdeburg: Johan Botcher, 1597]). Гравиран фронтиспис (подписан Hein. Muller) на титулната страница на лайпцигското издание (1783).
АЛХИМИЯ НА ПРИРОДАТА: НОВИЯТ АТАНОР
Атанор – философската или космичeската пещ (от арабското at-tannūr [رونتلا], „фурна“, „пещ за хляб“, „топъл извор“), е алхимическо устройство за поддържане на постоянна температура, необходима за процеса на алхимическо трансформиране на субстанцията, на кристализирането й като lapis philosophorum, като философски камък.
“Всяка природа се назовава магьосница” (Марсилио Фичино, „Коментар върху Платоновия Пир за любовта“, прев. Цочо Бояджиев). Според Фичино самата природа е магьосница. Тоест природата е алхимичка. Нашата задача, следователно, е да въобразяваме магическия Атанор на самата природа. Затова, Новият Атанор.
Горивото на Новия Атанор са алхимическите образи, фигурите, които се синтезират в чисти понятия, в материята на философския камък: на философския кристал. Ние си поставяме за задача да изследваме кристализацията на понятията: синтезът на продуктивното въображение на природата.
Ядреният реактор на образите, ядреният реактор на идеите, това е Новият Атанор.
Книгата беше публикувана в навечерието на Коледа 2019 г. и премиерата й беше планирана за първия ден на пролетта.
В началото на издателската дейност на Метеор беше желанието да произвеждаме сами своите книги – тези на членовете на театралната група Метеор и техни близки съмишленици. Да ги произвеждаме в смисъла на гръцкия ποἰησις, едновременно творчество и материално производство: тоест, отвъд авторските и редакторските задачи, да полагаме целенасочени усилия за художествения и графичния дизайн и изработката на книгата, обединявайки група съучастници в общ производствен процес.
Всяка книга носи отпечатъците на творческата дейност на ред специалисти. Метеор си поставя за цел да открои тези често оставащи в сянка творчески усилия, без които материалната реалност на книгата не би била възможна, представяйки дейността на създатели на шрифтове и типографи, графични дизайнери и художници, автори на предпечатна подготовка и печатари. Метеор се стреми да утвърждава вкус, който не е подчинен единствено на безпорядъка или суетата на деня, а изявява дълбоко отношение към живота на книгата като нещо повече от предмет или “културен продукт”: към живота на текста, но и към тялото на книгата – книжно тяло със своеобразно присъствие и излъчване, с материална и афективна история.
В това усилие черпим вдъхновение от традицията на графичния дизайн и художественото оформление и илюстрацията в България, достигнала в рамките на по-малко от век върховете на световните тенденции; традиция до голяма степен пренебрегвана или забравена днес от масовото книгоиздаване. В това отношение Метеор не претендира за изключителност, а желае да споделя удоволствието, но и отговорността за създаването на хубави книги. Да постоянства в тази отговорност.
Вярваме, че силата на мисълта се нуждае от смелост и непримиримост, както и от воля за форма: воля за експериментиране с форми, неограничени от доминиращите символни порядъци; воля светът да бъде чудодейно място, приключенски стремеж към свобода. Както подсказва името на групата, вестителят на Метеор е блестящото и ефемерно тяло на метеора: непредвидено, непредвидимо, може би неясно и дори зловещо, но при все това чудодейно тяло. Тяло, което би могло да порази земната повърхност, но най-вероятно да изгори в небето, оставяйки след себе си единствено красива следа. Ние сме отвъд възвишеното апокалиптично въображение; не се стремим към глобалната шокова стойност на крайната катастрофа. И все пак си въобразяваме цветове от космоса, невидими територии и невъобразими форми, които могат да избликнат от ненадейния му пламък.
В следващите седмици очаквайте серия от виртуални премиери на нови книги на Метеор.
Концепция, текст, постановка и драматургия: Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев
Консултанти: Футоши Хошино и Ясуо Кобаяши
Художник: Стефан Дончев
С участието на Леонид Йовчев, Боян Манчев и Футоши Хошино
Премиерата се състоя на 20 септември 2019 г. на сцената на Държавен куклен театър – Пловдив.
Софийската премиера се състоя на 30 октомври 2019 г. в Културен Център СУ и на 31 октомври 2019 г. в Дом на киното. На 30 октомври, преди спектакъла, беше проведена лекция на Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев: „Радикален опит и перформативни контратехники: Тацуми Хиджиката и началото на Буто“. И двете вечери беше представено изданието „Тъмна поема“, част от проекта.
Проектът е част програмата на Пловдив – Европейска столица на културата към проектите с фокус японска култура и се осъществява с подкрепата на EU Japan Fest и Министерство на културата, и съдействието на Културен Център на СУ, Дом на киното, галерия „Етюд“ и „Ха-ха-ха Импро“.
*
Хиджиката и неговият двойник е спектакъл, посветен на Тацуми Хиджиката, легендарният създател на буто – авангардната японска танцова форма, преобърнала историята на съвременните сценични изкуства, половин век след премиерата на култовото и скандално представление „Хиджиката Тацуми и японският народ”. Тацуми Хиджиката изобретява нови техники на тялото и нови възможности за езика, основани на идеите на театърa на жестокостта на Антонен Арто. В сходна посока работи и „Метеор” през последното десетилетие: интересът към радикалното изкуство като изследване на възможностите (и границите) на тялото, езика, театралните техники е споделен.
Концепцията, постановката и драматургията на представлението са колективно дело на Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев (Метеор). Моноспектакълът на Леонид Йовчев е съчетан с представление-лекция на Боян Манчев с участието на Леонид Йовчев и Футоши Хошино, консултант на спектакъла съвместно с философа Ясуо Кобаяши.
*
Кой е Тацуми Хиджиката? Кой е неговият двойник?
Тацуми Хиджиката (1928-1986) е една от най-радикалните фигури в полето на сценичните изкуства през втората половина на миналия век, основоположник на нова сценична форма, известна като Буто: по-точно, анкоку буто: тъмното буто, или букавално, тъмният танц. Хиджиката се опита да отвори потенциала на човешкото тяло като изразен инструмент, като надхвърли нормалните техники за изпълнение и дори отвъд общите модели на движение на тялото изобщо. Въпреки че по време на изтеклия от първия буто-спектакъл повече от половин век, буто е естетизирано под формата на донякъде макабрена, донякъде дидактична красота, а Хиджиката прогресивно се превръща в култова фигура на сцената на перформативните изкуства, почти нищо не се знае за ранните му програмни произведения, от които са запазени само фрагментарни кадри и документация. Ето защо начална точка на този спектакъл ще бъде опитът за фантастична реконструкция на един от ключовите спектакли на буто, осъществен точно преди половин век: “Хиджиката Тацуми и японският народ ”. Тази фантастична реконструкция ще разгърне и разказ за живота и иконоборческото творчество на Хиджиката; в нея обаче ще върлува и неговият Двойник.
Кой е Двойникът на Хиджиката?
На първо място Двойникът е Юнеама Кунио – личността, която по-късно става Хиджиката Тацуми, приемайки името на легендарен бунтовен самурай от 19 в., след като междувременно е бил и Хиджиката Химера, и Хиджиката Жьоне. Следователно негов двойник е и Жан Жьоне; но също и Юкио Мишима. Негов двойник е и най-ексцентричният и ексцесивен измежду упадъчните римски императори – Хелиогабал, коронованият анархист. Негов двойник вероятно е и целият японски народ. Не на последно място, двойникът на Хиджиката Тацуми е българският актьор Леонид Йовчев.
Този спектакъл е посветен на причините, образите, техниките и ексцентричното безумие на тези метаморфози. Той пита фронтално: Какво е бунт на тялото? Какво е радикален опит? Възможно ли е все още радикално изкуство?
Спектакълът представя първия отрязък на философско-перформативната лаборатория, посветена на работата и живота на Тацуми Хиджиката, половин век след легендарния му спектакъл „Тацуми Хиджиката и японският народ”.
Предна корица на Тъмна поема, фотография: Боряна Пандова
Боян Манчев и Боряна Пандова
ТЪМНА ПОЕМА
Метеор, София, 2019
36 страници с 14 черно-бели фотографии
Текст: Боян Манчев Фотография: Боряна Пандова Участват: Леонид Йовчев и Боян Манчев Графична концепция: Боян Манчев, Боряна Пандова и еМетеор Шрифт: Quasimoda на Lettersoup, благодарение на Ботьо Николчев
Тъмна поема представя “театралната философска поема” на Боян Манчев, обхващаща втората част на представлението на Метеор Хиджиката и неговият двойник.
Текстът е органично свързан с фотографии на Боряна Пандова, резултат на целенасочена работа по инсценирането на действия и ситуации с участието на Леонид Йовчев и Боян Манчев.
Работата по Тъмна поема е вдъхновена от Буто-фу [舞踏譜] – експериментална форма на нотация чрез текст и образ, изобретена от Тацуми Хиджиката, както и от фотографската серия Камаитачи на Ейко Хосое, с участието на Тацуми Хиджиката (1969).
Премиерата на Хиджиката и неговият двойник се състоя в Държавен куклен театър – Пловдив на 20 септември 2019 г. Тъмна поема бе представена за пръв път в рамките на софийската премиера на Хиджиката и неговият двойник на 30 октомври 2019 г. в Културния център на Софийския университет и на 31 октомври 2019 г. в Дом на киното. И двете работи бяха представени в Източноазиатската академия за нови либерални изкуства (EAA), Токийски университет, на 1 декември 2019 г.
Тъмна поема се публикува в рамките на проекта Хиджиката и неговият двойник на Метеор. Хиджиката и неговият двойник е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата, проекти с фокус японска култура, и се осъществява с подкрепата на EU-Japan Fest и Министерство на културата, със съдействието на галерия „Етюд“, ХаХаХа ИмПро и Културен Център на СУ.
ТЪМНА ПОЕМА
1. Аз съм Тацуми Хиджиката Аз идвам от Север Поникнал от калта на Тохоку Born of mud Под пороя от пепел Бяла мечка Демон на оризовите ниви
Аз се изправям пред вас мои бебета-войници, за да ви говоря
Ние трябва да направим телата наново
На бебетата на Севера им връзват краката и главите им падат Продават сестрите ни в бардаци а те говорят като божествени видения бледи хризантеми над езеро от съсиреци
„Облаци” поставя въпроса за свободата на тялото и метаморфозата на субекта, опитвайки се да разпали въображението отвъд ограниченията на закостенелите дискурсивни форми. Тя е опит за създаване на философски текст във фрагментарна и свободна, понякога доближаваща се до поетичната, форма. Книгата въвежда нов радикален метод, определен от Манчев като „философска фантастика”.
Облачнатакнига
Kнигата за облаците е облачна книга. Тя е книга на облаците и книга от облаци. Книга в облаци. Книга, забулена в облаци и книга, изтъкана от облаци. Тя е сгъстяване и разпростиране на облака. Тя е книга, която се кълби, сгъстява и разрежда, вплътнява и разпростира, която се разпръсва и се ускорява, която се тъче през форми, преминава през форми, ефирна и плътна материя.
Книгата за облаците е и книга на облаците. Книга-облак.
Книгата за облаците е книга – един устояващ, трансформиращ се облачен масив, масив от потенция и интензивност. Облачният масив на книгата.
Книгата за облаците е книга, експериментираща, тоест изпитваща потенциалността на едно понятие / фигура: в множество жанрове, аспекти, форми на мисълта.
Освен да бъде труден, ако не и парадоксален обект на науката или фигура на репрезентацията, или привилегирован поетически образ, може ли облакът да бъде също така и философско понятие? Да, е отговорът на философската фантастика. Да – повтаря утвърдително тя – защото понятието е облак.
* * *
Необходима е нова форма на фикция. Необходима е и нова форма на философска фикция: философска фантастика.
Необходима ни е нова форма на фикция, и тази необходимост е възпламенена от нашата метеорнсечаща увереност: истинската литература предстои.
Истинска литература е литературата, където истината е мобилизирана във формата на фикция, с електрическия интензитет на облак.
Новата книга от издателската серия на „Метеор“ ще бъде представена в рамките на кръглата маса Истинската литература предстои (Красимир Манчев и българската хуманитаристика), която ще се проведе на 23 ноември 2018 г., от 14.00 до 17.00 часа в Заседателна зала 1, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски”.
Книгата представя за пръв път изцяло на български език творчеството на езиковеда Красимир Манчев (1938-1997), работил на френски език. Книгата включва три студии, представителни за разработената от Манчев теория в полето на общото езикознание – “Основи на идеогенезиса” (1970, в съавторство с Христо Тодоров (1938-1983), съмишленик и близък приятел на Манчев), „Принципи на оперативното езикознание“ (1976) и „Принципи на типологичното изследване на езика” (1976). Обща за тези изследвания от ранния период на Манчев е теоретичната ориентация, която позволява те да бъдат схващани като концептуално кохерентен корпус и като своего рода въведение в предложения от него модел на “оперативното” или “процесуално” езикознание, близко до философските онтологии на потенцията, преживяващи нов възход от края на миналия век насам.
Изданието включва биографична и библиографска информация и въвеждащо представяне на теорията на Манчев, вдъхновена от френския езиковед Гюстав Гийом (1883–1960), както и, по-общо, на ориентацията на т. нар. „българска гийомистка школа“, подготвени от съставителите и редактори на книгата Александра Манчева и Боян Манчев.
Първата книга на Красимир Манчев на родния му език би позволила получилите широк отзвук във френскоезична среда занимания на българския езиковед, създател на оригинална и “еретична” за времето на създаването си теория, да достигнат до по-широка аудитория и в родната им страна. Книгата се публикува във връзка с провеждането на конференцията „Комплексност на езиковите системи и структури: поглед към романските езици“ на Катедра „Романистика“ на СУ, посветена на проф. Красимир Манчев, по случай осемдесетгодишнината от рождението му, включваща и посветената му кръгла маса „Истинската литература предстои“ (СУ „Св. Климент Охридски“, 24–25 ноември 2018 г.).
23 ноември 2018, 14.00 – 17.00 часа, Заседателна зала 1, Ректорат – СУ “Св. Климент Охридски”
В рамките на международната конференция „Комплексност на езиковите системи и структури: поглед към романските езици“ на Катедра “Романистика” на СУ, посветена на осемдесетгодишнината от рождението на Красимир Манчев ще се проведе кръглата маса “Истинската литература предстои (Красимир Манчев и българската хуманитаристика)”, включваща представяне на книгата на Красимир Манчев “Принципи на оперативното езикознание”(издание на “Метеор”, 2018).
Истинската литература предстои
Творчеството на Красимир Манчев, теоретично и комплексно по характер, таи в дълбочина утопична жилка. В последната завършена книга на Манчев, “Семиотика и наратология”, можем да попаднем на един изненадващ, сякаш формулиран мимоходом пасаж, който обаче притежава манифестна по същество функция. В него се твърди, ни повече ни по-малко, следното: “В този смисъл една нова литература трябва да се роди, или по-скоро истинската литература (…) предстои, изцяло основана върху всички възможности, които предлага езикът.” (с. 92). Оказва се, че – сякаш в противовес на доминиращия в епохата меланхоличен дискурс на “края” (“край на изкуството”, “край на историята”, “край на човека”) – Манчев се обръща към едно утопично бъдеще, към все още неосъществената възможност на езика и мисълта. Тази утопична перспектива е неотделима от антропологическата дълбочина на теоретичната мисъл на Красимир Манчев, а именно от модела на идеогенезиса, върху който е положена и наратологическата визия на “Семиотика и наратология”. В основата си идеогенетическата теория и по-общо оперативното езикознание, чиято линия следва и развива Манчев, представлява именно антропологическа хипотеза върху отворената и неспираща да се артикулира потенция на мисълта.
Кръглата маса, чието заглавие е вдъхновено от тази програмна фраза, ще има за цел да допринесе за разкриването на своеобразието на отнесената към литературата теоретична визия на Красимир Манчев, както и на въздействието й върху литературознанието – на първо място върху творчеството на съмишленика от младини, колега и приятел на Манчев, Христо Тодоров. По-общата задача е обсъждането отвъд пределите на тясната професионална среда на работата на Манчев. В съответствие с тази ориентация на кръглата маса, за встъпителни изложения са поканени литературоведи, културни теоретици и философи, които не са имали пряко отношение към работата на Манчев и Тодоров, както и към Катедра “Романистика” като цяло: проф. Миглена Николчина (СУ), доц. Дарин Тенев (СУ), проф. Александър Кьосев (СУ), проф. Димитър Вацов (НБУ), Филип Стоилов (СУ). Модератор ще бъде доц. Боян Манчев (НБУ).
На кръглата маса ще бъде представена и специално подготвената във връзка с конференцията първа книга на Красимир Манчев на български език, “Принципи на оперативното езикознание”, която включва няколко представителни студии от ранния му период (включително непубликувани досега) и която би позволила получилите отзвук във френскоезична среда занимания на българския езиковед да достигнат до по-широка аудитория и в родната им страна.* * *
Книгата Метеор. Избрани театрални текстове представя текстовете на Ани Васева и Боян Манчев, свързани със съвместната им театрална работа в рамките на Метеор – група от съмишленици, която работи с театрални, художествени и експериментални теоретични форми, развивайки своята радикална поетика. Заедно с актъора Леонид Йовчев, участващ в голяма част от постановките на театралните текстoве, включени в книгата, авторите са двигатели на Метеор. Книгата събира всички текстове на представления на Метеор, писани от Васева и Манчев, между които „Пиеса за умиране”, „Болен”, „Франкенщайн”, „Фаетон”, „Пиеса за теб”, „Лъвкрафт”, „Пътуване към ада”. Тя представя и два непоставени текста – „Камъкът“ и „Вакханки“, както и „Изверги: Манифест за нечовешки театър“. Трите тематични ядра, около които са организирани текстовете – „Новото тяло“, „Изверги“ и „Непоправимото“, отговарят на търенията, в които Метеор упорства през последното десетилетие: въобразяването на нови, невъобразими (художествени, политически, екзистенциални техники), а оттам – метаморфозата на тялото и субекта, безформената фигура на чудовището – непонятна, но възбуждаща форма на живот с нечовешки сексапил, (не)обратимостта на времето.
*
Метеор е група от съмишленици, която работи със сценични, визуални и текстови художествени и критически форми, изграждайки последователно своя радикална поетика. Централни фигури на Метеор през десетгодишната му история са Ани Васева (автор, режисьор, теоретик, костюмограф и сценограф), Боян Манчев (автор, драматург, теоретик) и Леонид Йовчев (актьор, съавтор). Проектите на Метеор са определяни от групата и интерпретаторите на работата ѝ като „театър на дезорганизацията”, „нечовешки театър” и „театрална оратория” и се основават на една силна идея за театър. Всяко представление на Метеор се стреми към изобретяване на сингуларна форма на основата на експериментална работа с текста и продуктивно критическо изследване на театралните техники.
Дирк Сислак, Ани Васева и Боян Манчев за театъра и театралния активизъм
Юдит Вандерверф и Боян Манчев в „Дъщерите на Пандора“, фотография: Федерико Нери
По покана на Гьоте-институт България и по повод 10-годишния юбилей на Метеор в София ще гостува влиятелният немски режисьор и театрален активист Дирк Сислак.
15 февруари, 17:30
Гьоте-институт България, ул. „Будапеща“ 1, София Вход свободен На английски език
Дирк Сислак е една от влиятелните фигури на театралната сцена в Берлин, режисьор и театрален активист. Сислак е създател и движеща фигура на парадигматичното берлинско пространство за художествени и критически практики Vierte Welt. Той е сред важните критически гласове в немските и европейските дебати за независимата сцена за сценични изкуства и за държавните театрални структури.
Дирк Сислак пристига в България по повод 10-годишния юбилей на Метеор, както и като продължение на дългогодишното му сътрудничество с философа Боян Манчев. Vierte Welt поставя текста на Манчев „Дъщерите на Пандора“ като част от програмата „В сляпата точка“. През 2016 г. и 2017 г. Сислак и Манчев организират дискусии за „Края на съвременното изкуство“ и „Бъдещето на изкуството“ в рамките на фестивала „Импулс“ в Рур, Германия, както и в Университета за изкуства в Берлин и във WerkX във Виена.
На 15 февруари, четвъртък, в Гьоте-институт България Дирк Сислак ще представи Vierte Welt и работата си като режисьор и активист. Представянето ще бъде последвано от разговор с Боян Манчев и Ани Васева около театралното творчество в контекста на независимите и на публичните институции. Дискусията цели да представи една независима метакритична перспектива отвъд стандартните позиции и критика.
На следващия ден – 16 февруари, петък, Дирк Сислак отново ще застане до Боян Манчев и Ани Васева – този път на сцената на Дома на киното за представянето на книгата с избрани театрални текстове, публикувана по случай 10-ия юбилей от създаването на група „Метеор“.
Дирк Сислак следва социология и философия в Бременския университет и в London School of Economics. През 1989 започва да се занимава с театър, основава актьорската формация „Лубрикат“ в Бремен. От 1990 г. работи в Международната културна фабрка „Кампнагел“ в Хамбург, а от 1993 г. в театри в Берлин, сред които Фолскбюне Ост, Театер ам Халешен Уфер и Тахелес. През 1996 г. става един от основателите на Зофиензеле и работи там като режисьор до 2008 г. През 2003-2004 Сислак посещава с театралната си компания „Лубрикат“ Шанхай, Лагос, Ричмънд и Буенос Айрес. Сислак работи и по продукции в държавни театри, най-скорошната от които е „Хамлет“ в Магдебургския театър (2011). През 2010 г. основава Vierte Welt в Берлин.
По покана на Боян Манчев и Департамент “Изкуствознание и история на културата” на НБУ, японският философ Ясуо Кобаяши ще посети за втори път България, за да изнесе лекция на тема “Идната философия. Завръщане към sophia” [La philosophie à venir. Retour à Sophia]. Лекцията ще се състои на 12 февруари 2018 г., понеделник, от 14 до 16 часа в Галерия УниАрт в НБУ.
Лекцията е и първо събитие от поредицата, свързана с десетгодишния юбилей и премиерата на новите издания на Метеор. Виж тук
Проф. Ясуо Кобаяши е един от най-влиятелните съвременни японски философи, създател и дългогодишен директор на световно значимия Център за философия на Токийския университет. Автор е на множество книги в областта на философията на изкуството и политическата философия, културната теория и историята на съвременността. Сред последните му произведения са „Апории на сърцето – между щастието и смъртта“; „Светът на Микел Барсело“; „Деконструкция на историята“; „Одисея на знанието“. Той е един от водещите посредници жежду европейската и в частност съвременната френска философия и японската култура.
Кобаяши често сътрудничи с видни творци от различни изкуства – той е дългогодишен приятел и съратник на художника Аки Курода, на архитекта Тадао Андо, на алтернативната майсторка на чайна церемония Шигуса Сацуки, дори на модния дизайнер Исе Мияке.
Сътрудничеството на Ясуо Кобаяши с Боян Манчев
Сътрудничеството на философите Ясуо Кобаяши и Боян Манчев започва преди 10 години в Париж, където по това време Манчев съ-ръководи Международния философски колеж, ключова институция в полето на съвременната филсофия и модел на основания от Кобаяши Център за философия на Токийския университет. Първата съвместна лекция и публичен разговор на Манчев и Кобаяши се провежда в Токио през 2010 г. по покана на Юджи Нишияма, пред препълнената публична зала на кампуса Комаба на Токийския университет. Голям отзвук има и първата им софийска среща, в рамките на замисления от Кобаяши и Манчев форум “Метаморфоза и катастрофа” (2013), осъществен със съдействието на Дарин Тенев. Кобаяши е особено известен сред българската културна и академична общественост като спонтанен вдъхновител на студентското движение от 2013 г. след обръщението му към Общото събрание на студентската окупация на Софийския Университет през ноември 2013 г.
Първият японско-български философски форум дава тласък на поредица от седем форума, проведени в София и Токио, включващи и съорганизирани от по-млади български и японски философи и литературни изследователи, голяма част от които бивши студенти на Кобаяши и Манчев, между които Футоши Хошино, Коичиро Кокубун, Юджи Нишияма, Дарин Тенев, Камелия Спасова, Димитър Божков, Божана Филипова и Васил Марков. Последните два форума “Въображението на философията” и “Философията и нейният друг” са организирани от Футоши Хошино и Боян Манчев в партньорство с Метеор и НБУ в Нов български университет и Театралния колеж “Любен Гройс”.
Същевременно директното сътрудничество на Кобаяши и Манчев се осъществява и в други контексти, например на организираната от Кобаяши сбирка в манастира Ла Турет във Франция, посветена на въпроса за смисъла на света. Двамата философи си разменят поредица от текстове, а стихотворението на Кобаяши “Нощ от облак” е включено в сценичното представяне на книгата на Манчев “Облаци. Философия на свободното тяло” в София и Пловдив, с участието на младия японски философ, централна фигура на българско-японския философки обмен, Футоши Хошино и актьорите на Метеор, под ръководството на Ани Васева.
След поредната им среша в Токио през пролетта на 2017 г., Кобаяши организира през ноември 2017 г. лекцията на Боян Манчев “Светлина, облаци. Философското пиратство и изобретяването на апейрон” в Центъра за философия на Токийския университет.
Заглавието на втората софийска лекция на Ясуо Кобаяши, “Идната философия. Завръщане към sophia” [La philosophie à venir. Retour à sophia], която ще представи актуалната философска работа на Кобаяши, представлява знак на особено внимание към домакините, доколкото мисли завръщането в града София като завръщане към sophia, мъдростта.
Лекцията ще се проведе на френски език, с превод на Боян Манчев.
Книгата „Метеор. Избрани театрални текстове“ представя текстовете на Ани Васева и Боян Манчев, свързани със съвместната им театрална работа в рамките на Метеор – група от съмишленици, която работи с театрални, художествени и експериментални теоретични форми. Заедно с актъора Леонид Йовчев, участващ в голяма част от постановките на театралните текстoве, включени в книгата, авторите са двигатели на Метеор. Книгата събира всички текстове на представления на Метеор, писани от Васева и Манчев, между които “Пиеса за умиране”, “Болен”, “Франкенщайн”, “Фаетон”, “Пиеса за теб”, “Львкрафт”, “Пътуване към ада”. Тя представя и два непоставени текста – „Камъкът“ и „Вакханки“, както и „Изверги: Манифест за нечовешки театър“. Трите тематично-семантични ядра, около които са организирани текстовете – „Новото тяло“, „Изверги“ и „Непоправимото“, отговарят на търенията, в които Метеор упорства през последното десетилетие: въобразяването на нови, невъобразими (художествени, политически, екзистенциални) техники, а оттам – метаморфозата на тялото и субекта, (не)обратимостта на времето.
С наситена програма, включваща премиерата на книгата с театрални текстове на Ани Васева и Боян Манчев, лекция на прочутия японски философ Ясуо Кобаяши, среща-дискусия с немския театрален режисьор Дирк Сислак и театрален маратон на настоящите си представления, Метеор отбелязва през месец февруари десет години на българска и международна сцена.
Премиерата на „Метеор. Избрани театрални текстове“, която ще се състои на 16 февруари от 18 часа в Дом на киното, ще ознаменува десетгодишнината от началото на съвместната работа на двамата автори по представлението “Свидригайлов” преди 10 години. През последното десетилетие Ани Васева поставя 13 представления с Метеор, 9 от които по авторски текстове на Васева и Манчев, а 3 от деветте в съавторство. Книгата включва и няколко непоставени текста, както и “Манифеста за нечовешки театър”. Шест от представленията се играят до днес, като във всички тях участва третият централен член на Метеор Леонид Йовчев.
В метеорните дни ще се играят последователно „Малдорор”, “Пиеса за теб” „Тотална щета”, „Лъвкрафт”, както и „Пътуване към Ада” и “Убиецът и блудницата“, чиято премиера беше в края на миналата година, като централна част от юбилейната програма. Единайсетдневният театрален маратон ще започне на 11.02. с “Малдорор” и ще завърши на 21.02. с “Пътуване към Ада”.
Програмата се подсилва от повторното гостуване в България на японския философ Ясуо Кобаяши. Лекцията на Кобаяши, по покана на неговия дългогодишен събеседник Боян Манчев и НБУ, е на тема “Идната философия. Завръщане към sophia” [La philosophie à venir. Retour à sophia] – знак на особено внимание към домакините, доколкото мисли завръщането в града София като завръщане към неговия патрон – sophia, мъдростта. Откритата лекция ще се състои на 12 февруари от 14 ч. до 16 ч. в галерия УниАрт в НБУ.
Срещата-дискусия “Vierte Welt – театър отвъд проекта“, посветена на съвременния театър и институционално-политическите му измерения, ще се състои в Гьоте Институт на 15 февруари. Специален гост ще е влиятелният немски режисьор Дирк Сислак, създател и движеща фигура на берлинското пространство за художествени и критически практики Vierte Welt, който ще събеседва с дългогодишните си партньори Ани Васева и Боян Манчев (чийто текст “Дъщерите на Пандора” Сислак е поставял на сцена в Берлин и Виена).
Метеор е група от съмишленици, която работи с художествени и експериментални теоретични форми, изграждайки последователно своя радикална поетика. Централни фигури на Метеор през десетгодишната му история са Ани Васева (автор, режисьор, теоретик, костюмограф и сценограф), Боян Манчев (автор, драматург, теоретик) и Леонид Йовчев (актьор, съавтор). Проектите на Метеор са определяни от групата и интерпретаторите на работата й като “театър на дезорганизацията”, “нечовешки театър” и “театрална оратория” и се основават, по думите на Ани Васева, на една силна идея за театър. Всяко представление на Метеор се стреми към изобретяване на неповторима форма на основата на експериментална работа с текста и продуктивно критическо изследване на театралните техники.
„Малдорор” – 11 февруари, 20.00 часа, Кино Влайкова
„Идната философия. Назад към Sophia” – лекция на Ясуо Кобаяши – 12 февруари, Галерия УниАрт, НБУ, 14:00-16:00 часа
“Убиецът и блудницата“ – 12 февруари, 19:00 часа, Нов театър НДК
“Vierte Welt – театър отвъд проекта” – разговор с Дирк Сислак, Ани Васева и Боян Манчев 15 февруари, 17.30 часа, Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1
“Тотална щета” – 14 и 15 февруари, 19.30 часа – ДНК, НДК
ПРЕМИЕРА на книгата „Метеор. Избрани театрални текстове“ – 16 февруари, 18:00 часа, Дом на киното /ул. Екзарх Йосиф 37/, Специален гост Дирк Сислак
„Лъвкрафт” – 16 и 17 февруари, 19:30 часа, Дом на киното/ул. Екзарх Йосиф 37/
„Пътуване към Ада” – 19, 20 и 21 февруари, 19.30 часа – ДНК, НДК
Преди спектаклите на място ще могат да бъдат купени книгите на „Метеор“: „Що е то съвременен танц“ от Ани Васева, „Облаци“ от Боян Манчев, „Наръчник на хореографа“ от Джонатан Бъроуз, „Ролята на учените в културния и политическия живот на традиционна Корея“ от Яна Манчева и „Пиеса за теб“ от Ани Васева, както и новоизлязлата “Метеор. Избрани театрални текстове” на Ани Васева и Боян Манчев.
София, „Изток-Запад“, Поредица: Критически изследвания, 2012, 303 с.
Графичен дизайн: Георги Шаров
*
Задачата на политическата философия днес, в ситуацията на радикална и вероятно необратима криза на модерните политически модели, е да осигури възможността за справедливо общо съществуване на множеството от нови (политически) субекти. Необходимото условие за осъществяване на тази задача: да продължим идеята за деконструкция на модерната фигура на субекта с идеята за устояването на субекта в метаморфозата на света, като метаморфоза на света. Дошло е време за ресубективиране на политическото: време да отхвърлим репресивните матрици, налагащи ни конвертируема квази-субектност, изначално подчинена на властта. Следователно основният практически въпрос пред философската мисъл, която все още настоява да бъде активен деятел в света, е: как да бъде осъществена подобна промяна?
Книгата Логика на политическото се опитва да отговори на този въпрос чрез оригинално теоретично предложение, основано на политическа херменевтика на трагедията на Софокъл “Едип цар” и на полемичен прочит на ключови текстове на модерната политическа философия. Идентифицираните начални структури на политическото, формирани в класическия гръцки полис, са отнесени към актуалната трансформация на базови политически категории като суверенност, власт, насилие, съпротива, политически субект и политическа общност. Възможността за тяхната реконцептуализация като критически деятели на освобождаването на политическите субекти очертава утопичния хоризонт на Логика на политическото.
Публикация по повод изложбата По никое време с куратор Боян Манчев от серията „Другото око“, Софийска градска художествена галерия, 1 март – 3 април 2011.
В градената през последните шейсет години колекция се набиват в очи тематични ядра и асоциативни редове като отношението между труд и свободно време, умора и почивка; връзката между делник и празник (където празникът отговаря на прехода от частно към публично или, обратно, на свеждането на публичното до частно); образът на природата – интимен, „опитомен“ от човешкото присъствие. През тези теми бихме могли да откроим ред организиращи опозиции: частно/общо, делник/празник, човешко/нечовешко, принуда/свобода, идеологическа утопия/идилическа утопия. Изложбата По никое време се опитва да изследва именно тази образност – и именно тези образи, потапяйки се в енигматичната им енергия, фокусирайки се върху различието и отместването в повторението, струпването и динамиката, която организира образите по начин, различен от историческите разкази, отнасящи се до това какво картините показват и защо са направени, както и от иманентно-историческите разкази на историята на изкуството, изследващи на свой ред как картините на изкуството показват, как са направени. В замяна ни интересува материята на тези образи, динамиката им. Тя е време, но тя е време по никое време.
